Съчинения в 15 тома - том 3: Илинден

Димитър Талев - Съчинения в 15 тома Времетраене: 2:02 мин. Димитър Талев Времетраене: 1:57 мин. Психосоматика: Как мислите ни разболяват? Времетраене: 1:01 мин. Чудни пътешествия из непознати земи Соня Нимр Времетраене: 0:52 мин. Вълшебна Коледа Ивон Дюме, Мари Дювал Времетраене: 0:49 мин. Пазителите на тайната Тили Багшоу Времетраене: 1:00 мин. Целувката на дявола Уни Линдел Времетраене: 0:52 мин. Интуитивна и неформална математика от 0 до 3 г. Анхел Алсина Времетраене: 1:00 мин. Хера Дженифър Сейнт Времетраене: 1:02 мин. Виена - град на мечтите Моника Чернин Времетраене: 0:56 мин. Детски книжки от поредицата Зайче Клаудия Руеда Времетраене: 0:54 мин. Кълбовидна мълния Лиу Цъсин Времетраене: 0:54 мин.

"По друг начин е концепирана романната цялост на "Илинден". Тук глаушевският дом е вече сравнително настрана. Въпреки че авторът постоянно го има пред очи като ориентир, като мярка, като указателен знак по пътя на сюжета, като гаранция за единството на книгата, за връзката ѝ с другите части на поредицата. Причината за това е може би творческата история на тая трета част. Замислена като повест за житейския подвиг на Дона Скорнева - другарката на орлите (както е наречен тоя раздел от книгата), тя по-късно е прераснала в многопланов роман. Сега вече действието за пръв път прекрачва прага на Глаушевския дом и на Преспа. Разпростира се на други места, далеч от тук. Център на събитията не е вече едно семейство, един дом, а едно историческо събитие - Илинденското въстание. По тая си определеност "Илинден" като че ли най-плътно се доближава до жанра на "романа-епопея". Но не прекрачва неговия висок праг. Творбата си остава социално-психологически епичен роман."
Боян Ничев

Димитър Талев е български писател и журналист, активен народен представител, лауреат на Димитровска награда за 1959 г. и носител на орден НРБ. Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика. Автор е на прочутата тетралогия, включваща романите Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам. Творчеството на Талев дава фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза, създавайки традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в историческия процес.

Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, Македония в семейството на ковач, в чийто дом витае духът на патриархалната сърдечност и възрожденски патриотизъм. Когато е 9-годишен остава без баща, неговият брат Георги Талев е революционер от ВМОРО. Избухването на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) обяснява хаотичното му и несистемно образование, с множество прекъсвания и смени на училища, и т.н. През 1925 година завършва българска филология в Софийския университет, където слуша с голям интерес лекциите на професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов и др. Той отклонява предложението им да се присъедини към тях, в качеството на научен работник, вярвайки, че призванието му е писателската дейност.

Литературният си дебют Талев прави през 1917 година във вестник Родина с разказа B очакване, написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 1920 година той започва да пише за революционната преса, а по-късно сътрудничи с редица български издания, като вестниците Работнически вестник, Работническо единство, Лъч и др. От 1927 година работи в редакцията на вестник Македония, който постепенно приема статута на официален вестник на дясното крило на македонското революционно движение. В периода 1930-1931 година Талев е назначен за негов главен редактор, освен това сътрудничи на най-авторитетния по онова време вестник Зора, известен още като вестника на интелигенцията. Първата книга на Димитър - Сълзите на мама включва приказки за деца и носи белезите на неизживян социален сантиментализъм. През 1944 година Талев е обвинен от новата комунистическа власт в национализъм и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври същата година той е арестуван, без официално обвинение, съд и следствие и е изпратен в Софийския централен затвор, където остава до края на март 1945 година. След това е преместен в трудово-изправителното селище в Бобовдол, където остава до края на месец август. През октомври 1947 година Талев отново е арестуван, но поради влошаване на здравословното състояние, вследствие на тежка форма на язва и по настояване на роднини и близки, е освободен.

В началото на 40^-те години писателят започва работа по романа Железният светилник, който поставя началото на тетралогията му от социално-битови романи, описващи национално-освободителните борби в Македония през XIX - началото на XX век. Докато Талев заедно със семейството си е изселен в Луковит, в условия на обществена изолация той през следващите 10 години се занимава с довършването на своята прословута трилогия. Така се появяват и останалите книги - Илинден (1953 г.), Преспанските камбани (1954 г.) и Гласовете ви чувам (1966 г.). Тази тетралогия се явява първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. Много критици оприличават Талев с Вазов, сравняват Под игото с тетралогията му, но колкото и сходни да изглеждат по стил и тематика, те нямат много допирни точки. През 50^-те години Димитър Талев създава епос за края на Първата българска държава - историческата трилогия Самуил, която включва книгите Щитове каменни (1958 г.), Пепеляшка и царският син (1959 г.), Погибел (1960 г.). Още с появата си трилогията предизвиква интерес у читателите и критиката и разкрива човешката страна на владетеля с най-трагичното име в българската история. Тя проследява епичната битка между България и Византия в края на Х и началото на XI век. И тук писателят отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героично-трагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.

Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София, оставяйки след себе си едни от най-силните и въздействащи творби в българската литература.

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."
Димитър Талев

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com