В градината на змея

"Това нещо няма край, Адел. Наистина няма край. Любовта е само търпение. Търпение обречено, свирепо, тиранично. Търпение неразумно-оптимистично. Не сме свършили.

Мъжете я измъкнаха от детството Изтръгнаха я от тази мъглява възраст и тя размени детската пасивност срещу похотливостта на гейшите."
Из книгата

Портрет на една бореща се с демоните си жена - откровен, без присъда и морални уроци, но безпощаден. Роман, след който можем да се попитаме, познаваме ли човека до себе си. Вторият роман на Лейла Слимани (спечелила "Гонкур" за своя пръв роман "Нежна песен") "Градината на змея" отново приковава вниманието. Слимани е едва 12^-а жена, която печели "Гонкур", откакто наградата съществува (повече от век), наред с писателки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар.

Нищо не липсва на Адел, главната героиня на романа "Градината на змея" на Лейла Слимани: млада и красива журналистка в престижен вестник, омъжена за уважаван хирург, с малко дете. Привидно всичко е наред в съществуването на тази "разглезена буржоазка", но образът ѝ има и тъмна страна: Адел води двойствен живот в плен на неутолима, неподозирана от никого сексуална мания, впуска се в омагьосан кръг, в адска спирала от многобройни авантюри - коя за месец, коя за седмица, коя за няколко часа, но дори и в тях не намира удовлетворение за всепоглъщащата си страст. Колкото повече Адел живее в лъжа, толкова повече губи самоконтрол и изпада в депресия и отчаяние, без да може да сложи край на тази адска въртележка...

Романът е разказ за неудовлетвореността на съвременния човек от цивилизацията. Лейла Слимани е съумяла да избегне капаните на такава деликатна тема като сексуалната пристрастеност. Той дори за миг не звучи порнографски, нито залита към еротичния роман, а безстрастно ни разкрива ада, в който живее героинята ѝ, плъзгаща се по наклонената плоскост на нимфоманията. Портретът на тази бореща се с демоните си жена е безпощаден, но без присъда, без психологически или морални уроци от страна на автора.