Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Класически рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Дневникът на една камериер...
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
За първокласника
Книги
Списания

Дневникът на една камериерка


Октав Мирбо

Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 27-08-2019 г. или
Сряда 28-08-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208017
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена01-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници328
Размери13.00 / 20.00 / 1.70 cm
Тегло0.260 kg
EAN9786190200840
ISBN9786190200840
  • Описание
  • Откъс от книгата
Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри".
"Дневникът на една камериерка" (1900), най забележителната творба на Октав Мирбо, вижда бял свят през 1900 година. Чрез дръзкия и саморазголващ разказ на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия, писателят сваля маската на буржоазната благопристойност в безжалостна сатира на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и национализъм. Макар и обявен при излизането си за "скандално четиво", вадещо наяве мръсното бельо в семейните отношения, романът и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес и е обект на множество екранни и театрални адаптации - от първата екранизация на Жан Реноар (1946), през великолепния едноименен филм на Луис Бунюел (1964), с Жана Моро и Мишел Пиколи, до най-новата екранна версия на Беноа Жако (2015), с Леа Сейду и Венсан Лендон в главните роли.
"Октав Мирбо е най-великият съвременен френски писател и този, който най-добре въплъщава вековния гений на Франция."
Лев Толстой

Октав Мирбо е прочут френски журналист, художествен критик, памфлетист, романист и драматург, съвременник на Зола, Мопасан, Доде. Автор е на голям брой разкази и романи, сред които се открояват "Абат Жюл", "Голгота", "Градината на мъченията", "Дневникът на една камериерка". Дълго време причисляван към школата на писателите натуралисти, днес Октав Мирбо е оценен по достойнство като предтеча на модернизма, разчупил романовите кодове на натурализма и отредил първостепенно място на субективността в разказ от първо лице, скъсващ с условности като правдоподобност, правдивост, благоприличие и "реализъм". Неслучайно след дълги години забвение той е преоткрит от водещия литературен и артистичен авангард на XX век.
"Днес, 14 септември, в три часа следобед, в един мек дъждовен и сив ден заех новото си място. Дванайсетото за две години. Без да смятам, разбира се, местата, на които съм прислужвала предните години. Не бих могла да ги изброя. Какви ли не домове съм виждала, и какви хора, какви мръсни душици... И това продължава... Носех се в невероятен шемет тук и там, лашках се между домовете, в които прислужвах, и бюрата за осигуряване на работа и оттам обратно в други домове, от Булонския лес до площада на Бастилията, от Обсерваторията до Монмартър, от Терн до Гоблен, къде ли не и все не успявах да се задържа, тъй трудно се угажда на господарите днес... Да не повярваш просто.

Работата уредихме чрез обявите във вестник "Фигаро", без да се виждам с госпожата. Задоволихме се с писма - несигурен начин, който често поднася изненади и на двете страни. Госпожата, вярно, добре си пише писмата, но те разкриват придирчив и дребнав характер... Охо! Иска обяснения, разяснения, защо това, защо онова... Не зная дали госпожата е стисната, но, както виждам, не си е развързала кесията за хартия. Доста евтиничко я е купила. Аз не съм богата, а пък съм по-взискателна. Пиша на парфюмирана розова или светлосиня хартия, която съм си набавила от бившите си господарки. Имам дори листове с гербове на графини. Това навярно я е гръмнало. И ето ме в Нормандия, в Менил Роа. Имението на госпожата, недалеч от градчето, се нарича "Прийоре". Това е горе-долу всичко, което зная за мястото, където ще живея занапред...

Сега изпитвам известни опасения и съжалявам донякъде, че заради едно хрумване се погребах в това затънтено провинциално кътче. Забелязах неща, които малко ме плашат, и се питам какво ли още ще ми се случи... Нищо хубаво, без съмнение, неприятности, както винаги. Печелим си само неприятности... Колко от нас успяват да си уредят живота, сиреч да се оженят за свястно момче или да пипнат някой дъртак? Всички останали тънат в несгоди, понесени от бясната вихрушка на нищетата... Но в крайна сметка нямах избор: по-добре това, отколкото нищо.

Не ме наемат за първи път в провинцията. Преди четири години се главих на едно място. О, не за дълго, и то при наистина изключителни обстоятелства. Спомням си това премеждие, сякаш бе вчера. Макар че подробностите са малко неприлични, ужасни дори, ще ми се да го разкажа... Впрочем любезно предупреждавам тези, които ще четат дневника ми, че го пиша с твърдото намерение да не премълчавам нищо нито за себе си, нито за другите. Напротив, смятам да вложа в него цялата си искреност и щом се налага, цялата грубост на живота. Не съм виновна, че душите, като ги разбулиш и оголиш, тъй силно миришат на гнило. И така:
В едно от бюрата за намиране на работа ме спря дебела гувернантка или може би камериерка на някой си г-н Рабур от Турен. След като уточнихме условията, се разбрахме да вземем влака на еди-коя си дата в еди-колко си часа за еди-коя си гара. Така и направих.

Тъкмо предадох билета си на кондуктора и се упътих към изхода, и се озовах пред някакъв кочияш с червендалесто и начумерено лице, който ми подвикна:
– Вие да сте новата камериерка на г-н Рабур?
– Аз съм.
– Имате ли куфар?
– Имам.
– Дайте си билета за багажа и ме чакайте тук...
Той излезе на перона. Служителите веднага се разтичаха. Наричаха го с дружеска вежливост "господин Луи". Луи намери куфара ми сред струпаните вързопи и нареди да го отнесат до една двуколка, спряла до бариерата.
– Е? Качвате ли се?
Седнах до него на капрата и потеглихме.
Кочияшът ме наблюдаваше изкосо. Аз също го изучавах. Веднага разбрах, че имам работа със селяк, недодялан селянин, неблаговъзпитан лакей, който през живота си не е виждал изискан дом. Стана ми неприятно. Обичам изтънчената прислуга. Нищо не ме влудява така, както светъл кожен панталон, полепнал по трепетни бедра. Пък и колко немарлив бе тоя Луи, без ръкавици, с широкия си костюм от евтин сиво-син вълнен плат и плоския лачен каскет, обточен с двоен лъскав ширит. Ама така де! Доста са назад в тоя край! И на всичко отгоре намусен, груб, без всъщност да е лош човек. Знам ги аз тия. Отначало се правят на интересни с новите, после всичко потръгва. Често дори потръгва по-добре, отколкото ти се иска.

Дълго не промълвихме нито дума. Той важно опъваше поводите и ловко мяташе камшика... Как да не ти е смешно! Аз достойно си давах вид, че разглеждам околността, всъщност нищо особено: полета, дървета, къщя, като навсякъде. Той забави коня, за да вземе един наклон, и ненадейно ме попита с подигравателна усмивка:
– Поне носите ли си достатъчно обувки?
– Естествено - отговорих, учудена от този въпрос ни в клин, ни в ръкав и още повече от странния тон, с който бе зададен.
– Защо ме питате? Не е ли малко тъпичко това, дето ме питате, а, чичко?
Той лекичко ме смушка с лакът, хвърли ми поглед, в който се примесваха необясними за мен остра насмешка и, бога ми, непристойна веселост, и каза със смях:
– Хайде де!... Не се правете на света вода ненапита... Шегаджийка!... Голяма шегаджийка!
После цъкна с език и конят поде бързия си ход.

Бях озадачена. Какво ли значеше това? Може би нищо... Реших, че човекът си е глуповат, не знае как да приказва с жените и само това му е хрумнало като начало на разговор, който впрочем сметнах за уместно да прекъсна.
Имението на г-н Рабур беше хубаво и просторно. Кокетна къща, боядисана в зелено, окръжена от обширни, обсипани с цветя поляни и борова горичка, дъхаща на смола. Обичам селото... но, странно, то ме натъжава и приспива. Бях съвсем замаяна, когато влязох в преддверието и видях гувернантката, същата, която ме нае в бюрото в Париж след куп недискретни въпроси за навиците и вкусовете ми: още тогава трябваше да се досетя какво ме чака. Но така е: какво ли не виждаме и не понасяме в тоя живот и все не си извличаме поука. Още в бюрото гувернантката не ми хареса, а тук мигновено ми стана противна с гадния си вид на стара сводница. Беше дебела жена, дебела и ниска, ниска и бухнала в жълтеникави тлъстини, с опънати, разделени на път сиви коси, с огромни люшкащи се гърди и влажни, меки, прозрачно-пихтиести ръце. Очите ѝ излъчваха злоба, хладна, умишлена и порочна злоба. Човек се червеше под спокойния ѝ жесток поглед, който се ровеше в плътта и душата.

Тя ме въведе в малък салон и веднага излезе под предлог, че отива да предупреди господина, защото господинът искал да ме види, преди да започна работа.
– Защото господинът не ви е виждал – прибави тя.
– Аз ви наех, вярно, но все пак трябва да се харесате на господина...

Огледах стаята. Тук поддържаха изключителен ред и чистота. Лъснати до краен предел, намазани, полирани, медните съдове, мебелите, паркетът и вратите блестяха като огледало. И без разточителство, без тежки тъкани и разни бродерии, както в някои парижки жилища – напротив, строг разкош, обстановка на благоприлично богатство, на охолен, порядъчен и спокоен провинциален живот. Мале, каква ли скука ме чакаше тук!...
Господинът влезе. Ей, странно човече, пък как ме развесели! Представете си дребно старче, нагласено, току-що обръснато и съвсем розово, като бебе. Изправено, живо, съблазнително, бога ми, то се движеше на подскоци като скакалче из ливадите. Поздрави ме и каза с безкрайна вежливост:
– Как се наричате, детето ми?
– Селестин, господине.
– Селестин... - повтори той. - Селестин? Хубаво име, не мога да си кривя душата... но много дълго, детето ми, много дълго... Ще ви наричам Мари, ако сте съгласна... И мило, и кратко... Пък и всичките си камериерки наричам Мари. Това ми е навик, от който не ми се ще да се отказвам... Предпочитам да се откажа от самото лице...
Тия всичките имат странната мания никога да не те наричат със собственото ти име... Мен това не ме учуди особено, вече са ме назовавали с имената едва ли не на всички светици от календара... Той настоя:
– Значи не ви е неприятно да ви казвам Мари?... Разбрахме се?
– Но да, господине...
– Хубаво момиче... приятен характер... Добре! Добре!
Каза ми всичко това шеговито, с голямо уважение, и то без да вдигне очи към мен, без да рови с разсъбличащ поглед в блузата и полите ми, както правят повечето мъже. Сякаш не ме забелязваше. От мига, в който влезе в салона, той се взираше втренчено и упорито в обувките ми.
– Имате ли други? - попита ме след кратко мълчание, през което ми се стори, че погледът му странно заблестя.
– Други имена ли, господине?
– Не, детето ми, други обувки...
И заоблизва като котка устни с острия си език.
Не отвърнах веднага. Думата "обувки", която ми припомни безочливо присмехулното изражение на кочияша, ме слиса. Значи това все пак имаше някакъв смисъл?...

След едно още по-настойчиво запитване се принудих да отговоря, но гласът ми бе дрезгав и смутен, сякаш признавах любовен грях:
– Да, господине, имам и други...
– А лачени?
– Да, господине.
– Много... много лъскави?
– Да, господине. - Хубаво... Хубаво... А от жълта кожа?
– Нямам, господине.
– Трябва да имате... Ще ви дам.
– Благодаря, господине!
– Хубаво, хубаво... мълчи!
Обзе ме страх - в очите му засвяткаха помътени пламъци, покри ги алено було, както в любовен спазъм... Капки пот се стичаха по челото му... Очаквах да припадне и за малко не извиках и за помощ, но кризата се уталожи и след миг - два, макар че от крайчеца на устните му още се стичаше пяна, той подзе с успокоен глас:
– Няма нищо... мина... Разберете ме, детето ми... Аз съм малко особняк... На моята възраст това е позволено, не е ли така?... Ето например според мен не е прилично една жена да си лъска сама обувките, камо ли пък моите... Аз много уважавам жените, Мари, и не мога да търпя такова нещо... Затова аз ще лъскам обувките ви, обувчиците ви, милите ви обувчици... Аз ще ги поддържам... Чуйте ме внимателно... Всяка вечер, преди да си легнете, ще донасяте обувките си в спалнята ми, ще ги поставяте на малката масичка до леглото и всяка сутрин, като дойдете да отворите прозорците, ще си ги вземате обратно.

И като забеляза огромното ми удивление, прибави:
– Хайде-хайде... не ви искам кой знае какво, в крайна сметка това е нещо съвсем естествено... И ако се държите мило... Той чевръсто измъкна от джоба си два наполеона и ми ги подаде.
– Ако сте мила и послушна, често ще ви правя малки подаръчета. Гувернантката отделно ще си ви плаща заплатата всеки месец. А и аз, Мари, ще ви правя малки подаръчета, но между нас да си остане. И какво ви искам в замяна?... Хайде, не е чак толкова необичайно. Толкова ли е необичайно, боже мой?
Господинът отново се прехласваше. Говореше и говореше, а клепките му трепкаха като листенца в буря.
– Защо не казваш нищо, Мари?... Кажи нещо... Защо не ходиш?... Походи малко, да ги видя как мърдат, как живеят... обувчиците ти...
Той коленичи, целуна обувките ми, опипа ги с трескавите си ласкави пръсти, развърза ги. И докато ги целуваше, мачкаше, милваше, говореше с умоляващ глас като разплакано дете:
– Ох, Мари... Мари... обувчиците ти... дай ми ги, веднага... веднага... веднага... Искам ги веднага... дай ми ги...
Прималяваше ми... Бях вцепенена от смайване. Не знаех дали всичко това става насън или наяве... От очите на господина се виждаше само бялото, обсипано с червени жилки. И цялата му уста плуваше в някаква пенеста лига...
Най-сетне той отнесе обувките ми в спалнята си и се затвори два часа с тях.
– Господинът ви хареса много - каза ми гувернантката, докато ме развеждаше из къщата. - Постарайте се да продължи все така... Мястото е добро...

След четири дни, когато в обичайния сутрешен час отидох да отворя прозорците в спалнята, едва не припаднах от ужас... Господинът бе мъртъв... От проснатото му насред леглото полуголо тяло лъхаше мъртвешко вцепенение. Изобщо не се бе мъчил. По завивките му не личеше безпорядък, по чаршафа нямаше ни най-малка следа от борба, от гърч и агония, от ръце, протегнати в опит да удушат Смъртта... Щях да помисля, че спи, ако лицето му не бе мораво, ужасно мораво, зловещо мораво като патладжан. И видях нещо страховито, което ме потресе повече от това лице... Господинът стискаше в зъбите си едната ми обувка, така здраво я стискаше в зъбите си, че след кошмарни и безплодни усилия бях принудена да изрежа кожата с бръснач, за да я изтръгна от тях.

Не съм светица, имала съм много мъже и от опит знам на какви безумия и мръсотии са способни... Но това на господина?... А, не! Как може все пак да съществуват такива типове? Отде изравят всички тия небивалици, след като е тъй просто, тъй хубаво да си се любиш нормално, като хората...
Надявам се, че тук няма да ми се случи такова нещо... Тук, разбира се, е съвсем различно... Но дали за добро... или за зло... Знам ли..."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 8.33 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Дневникът на една камериерка", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Момичето, което обичаше Том Гордън - Стивън Кинг - книга

Момичето, което обичаше Том Гордън


Стивън Кинг

Сиела
Цена:  13.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Останала сама в красивата, но мрачна и свирепа гора, обидена на родителите и брат си, преследвана от тайнствено създание и несигурна в собствените си способности, деветгодишната Триша Макфарланд може да намери упование и сили само на едно място... Само в един човек... Само в нейния идол - бейзболиста Том Гордън. С негова помощ Триша ще търси своя път през мрака на гората, избягвайки зъбите, криещи се в материята на всичко. Зъби, които са винаги готови да я сдъвчат. Момичето, което обичаше Том Гордън е роман за оцеляването, за страха, за силата на волята и за необходимостта от вяра. В него Стивън Кинг проследява мислите на ...
Спящите красавици - Стивън Кинг, Оуен Кинг - книга

Спящите красавици


Стивън Кинг, Оуен Кинг

Бард
Цени от:  25.19 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Най-добър хорър роман за 2017. на Goodreads. ... В едно бъдеще, което е толкова реално и близко, че може да бъде и днес, с жените, се случва нещо странно, когато заспят. Телата им се обвиват в тънки нишки, образуващи пашкули. Ако бъдат събудени, ако някой разкъса или разреже обвивката им, жените подивяват и стават невероятно агресивни. А докато спят, те се озовават на друго, по-добро място, където цари хармония. Една жена, мистериозната Иви Блек, е недосегаема за благословията или проклятието на сънната болест. Дали тя е медицинска аномалия, която трябва да бъде изучавана? Или демон, който трябва да бъде унищожен? Сами, ...
Вещерът - книга 5: Огнено кръщение - Анджей Сапковски - книга

Вещерът - книга 5: Огнено кръщение


Анджей Сапковски

Сиела
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книга от поредицата "Вещерът" на издателство "Сиела". ... В петата част от серията Гералт се отправя на пътешествие, което ще го накара да премине през огън, за да достигне целта си. "И тръгнал вещерът през огън и вода, назад не се обръщал. Но нито железни обувки, нито жезъл взел. Взел само вещерския си меч." Войната е в разгара си. Армиите на Северните кралства отстъпват пред настъплението на Нилфгард. Сключват се съюзи, извършват се предателства. Светът изгаря и изглежда, че никой не може да го спаси. Загърбил унищожението около себе си и излекувал раните си, Гералт от Ривия, Белия ...
За писането. Мемоари на занаята - Стивън Кинг - книга

За писането. Мемоари на занаята


Стивън Кинг

Сиела
Цена:  12.80 лв.
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Знаковата творба на най-великия разказвач на съвременната литература се завръща на българския пазар в луксозно издание с твърди корици! ... "За писането" е нещо повече от поредния наръчник, който претендира, че ще ви разкрие мистериите на писателската професия. Това е автобиография на Кинг, която разказва, ясно и откровено, историята на една от най-знаковите фигури в съвременната литература, но и книга, която показва изграждането на твореца. Четейки неговите съвети и преживявания, ще разберете как да подходите към занаята, така че да станете както по-добри писатели, така и по-мислещи човешки същества. " ...
Вещерът - книга 4: Време на презрение - Анджей Сапковски - книга

Вещерът - книга 4: Време на презрение


Анджей Сапковски

Сиела
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книга от поредицата "Вещерът" на издателство "Сиела". ... Войната е надвиснала над света. Могъщата Нилфгардска империя хвърля своята сянка, а кралете на Северните кралства са готови да рискуват всичко, започвайки нов конфликт. Трябва им само повод. В същото време тече подготовка за събор на Конклава на магьосниците - единствената организация с достатъчно голяма власт, за да охлади страстите на монарсите. Но магьосниците са разединени и никой не знае какво ще предприемат. И докато хаосът се надига навсякъде, заплашвайки да погълне и унищожи всичко, Гералт от Ривия, Белия вълк, остава непоклатим, като ...
Петдесет нюанса сиво - Е. Л. Джеймс - книга

Петдесет нюанса сиво


Е. Л. Джеймс

Бард
Цена:  16.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата, която прелъсти целия свят! Книга първа от трилогията "Петдесет нюанса". ... Защо жените харесват толкова "Петдесет нюанса сиво"? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват. Когато студентката по литература Анастейжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно. Когато обаче разбира за ...
Само свирни и ще дойда - М. Р. Джеймс - книга

Само свирни и ще дойда


М. Р. Джеймс

Пергамент Прес
Цена:  6.25 лв.
Стандартна цена 6.95 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра". ... М. Р. Джеймс е може би най-бляскавият автор на история за духове, който Англия някога е давала на света, и истински класик на жанра. Разказите му, изпълнени със загадки, съспенс и интелектуални предизвикателства, са красиви и обсебващи. Те въвеждат читателя в едно повествование, в което светът постепенно става все по-застрашително място и всекидневието се сблъсква със свръхестественото. "Има писатели, които на човек му се иска никога да не е чел, за да има радостта да ги прочете за първи път. За мен М. Р. Джеймс е един от тях." Рут Рендъл " ...
Можехме да бъдем красиви - Суон Хънтли - книга

Можехме да бъдем красиви


Суон Хънтли


 

Цена:  16.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Една невероятна история, която ще ви плени със самото начало. ... Един омагьосващ психологически роман, "Можехме да бъдем красиви" на Суон Хънтли е историята на една заможна жена, която има всичко, но въпреки това не може да вярва на никого. Катрин Уест е прекарала целия си досегашен живот заобиколена от красиви неща. Има безупречен апартамент в Манхатън, колекционира произведения на изкуството, купува скъпи и изискани чанти и тоалети и постоянно преобзавежда дома си. И въпреки това чувства празнота. Има личен фитнес инструктор, прави си седмични масажи и периодично се среща с майка си и сестра си в ...
Съкровището на абат Томас - М. Р. Джеймс - книга

Съкровището на абат Томас


М. Р. Джеймс

Пергамент Прес
Цена:  6.25 лв.
Стандартна цена 6.95 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Смразяващо атмосферни и тихо обезпокоителни, разказите на М. Р. Джеймс изследват мрака отвъд потрепването на свещта и зад поскърцващата врата. Това са истории, които потапят читателя в свят на всепроникваща, растяща тревога, свят с отмъстителни фантоми, тревожни видения, призрачни произведения на изкуството, замръзнали клони, потракващи по прозореца, самотни английски провинциални къщи, далечни странноприемници, богати библиотеки, старинни църкви и тайнствени ръкописи. Това са истории, които трябва да бъдат четени в зимна нощ край припукващия огън, но не и от онези със слаби сърца. "Най-ценният елемент в М. Р. ...
Тъмната кула V : Вълците от Кала - Стивън Кинг - книга

Тъмната кула V
Вълците от Кала


Стивън Кинг

Плеяда
Цена:  23.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Роланд Стрелеца и неговият катет продължават пътешествието си на югоизток през горите на Средния свят. Накъдето и да се обърнат, виждат пустош, която сякаш се простира от разрушения свят от младостта на Стрелеца до аления хаос, който изглежда, е неумолимото бъдеще. Почитателите на епичната сага за "Тъмната кула" добре познават Роланд... доколкото може да бъде опознат този загадъчен герой. Познават и спътниците му: Еди Дийн и съпругата му Сузана, Джейк Чеймбърс - момчето, което два пъти е преминало в света на Стрелеца през вратата на смъртта, симпатичното животинче Ко. В петата книга за "Тъмната кула& ...
Бъдеще - Дмитрий Глуховски - книга

Бъдеще


Дмитрий Глуховски

Сиела
Цена:  22.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
В бъдещето няма смърт, но няма и нов живот... ... Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието и вечната младост са вече факт, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца няма - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Мнозина опитват да измамят системата и попадат на мушката на военизираните Безсмъртни - маскирани щурмуваци, които силом инжектират серума, причиняващ най-страшното: ускорена старост. Ян е Безсмъртен и знае, че той и другарите му са последната ...
Конан - том 1. Разкази - Робърт Хауърд - книга

Конан - том 1. Разкази


Робърт Хауърд

Изток - Запад
Цена:  19.20 лв.
Стандартна цена 24.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Робърт Хауърд започнал да пише рано - още от дете бил уверен, че ще си изкара хляба с творчество - и израснал като изумително плодовит автор. Фентъзито е само един от многобройните жанрове, в които е творил, и дори в рамките на жанра разказите за Конан представляват само малка част от огромното му литературно наследство. Конан е най-популярният сред множеството създадени от Хауърд герои. Разказите за Конан в тази книга са представени в реда, в който са били публикувани - не съответстват на логическия или хронологичен ред от събития в живота на Конан. Ще го срещнем като крал, крадец, наемник, пират, грабител, капитан от ...

Дневникът на една камериерка


Октав Мирбо

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 27-08-2019 г. или
Сряда 28-08-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208017
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена01-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници328
Размери13.00 / 20.00 / 1.70 cm
Тегло0.260 kg
EAN9786190200840
ISBN9786190200840
Описание
Книгата е част от поредицата "Модерна класика" на издателство "Колибри".
"Дневникът на една камериерка" (1900), най забележителната творба на Октав Мирбо, вижда бял свят през 1900 година. Чрез дръзкия и саморазголващ разказ на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия, писателят сваля маската на буржоазната благопристойност в безжалостна сатира на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и национализъм. Макар и обявен при излизането си за "скандално четиво", вадещо наяве мръсното бельо в семейните отношения, романът и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес и е обект на множество екранни и театрални адаптации - от първата екранизация на Жан Реноар (1946), през великолепния едноименен филм на Луис Бунюел (1964), с Жана Моро и Мишел Пиколи, до най-новата екранна версия на Беноа Жако (2015), с Леа Сейду и Венсан Лендон в главните роли.
"Октав Мирбо е най-великият съвременен френски писател и този, който най-добре въплъщава вековния гений на Франция."
Лев Толстой

Октав Мирбо е прочут френски журналист, художествен критик, памфлетист, романист и драматург, съвременник на Зола, Мопасан, Доде. Автор е на голям брой разкази и романи, сред които се открояват "Абат Жюл", "Голгота", "Градината на мъченията", "Дневникът на една камериерка". Дълго време причисляван към школата на писателите натуралисти, днес Октав Мирбо е оценен по достойнство като предтеча на модернизма, разчупил романовите кодове на натурализма и отредил първостепенно място на субективността в разказ от първо лице, скъсващ с условности като правдоподобност, правдивост, благоприличие и "реализъм". Неслучайно след дълги години забвение той е преоткрит от водещия литературен и артистичен авангард на XX век.
Откъс от книгата
"Днес, 14 септември, в три часа следобед, в един мек дъждовен и сив ден заех новото си място. Дванайсетото за две години. Без да смятам, разбира се, местата, на които съм прислужвала предните години. Не бих могла да ги изброя. Какви ли не домове съм виждала, и какви хора, какви мръсни душици... И това продължава... Носех се в невероятен шемет тук и там, лашках се между домовете, в които прислужвах, и бюрата за осигуряване на работа и оттам обратно в други домове, от Булонския лес до площада на Бастилията, от Обсерваторията до Монмартър, от Терн до Гоблен, къде ли не и все не успявах да се задържа, тъй трудно се угажда на господарите днес... Да не повярваш просто.

Работата уредихме чрез обявите във вестник "Фигаро", без да се виждам с госпожата. Задоволихме се с писма - несигурен начин, който често поднася изненади и на двете страни. Госпожата, вярно, добре си пише писмата, но те разкриват придирчив и дребнав характер... Охо! Иска обяснения, разяснения, защо това, защо онова... Не зная дали госпожата е стисната, но, както виждам, не си е развързала кесията за хартия. Доста евтиничко я е купила. Аз не съм богата, а пък съм по-взискателна. Пиша на парфюмирана розова или светлосиня хартия, която съм си набавила от бившите си господарки. Имам дори листове с гербове на графини. Това навярно я е гръмнало. И ето ме в Нормандия, в Менил Роа. Имението на госпожата, недалеч от градчето, се нарича "Прийоре". Това е горе-долу всичко, което зная за мястото, където ще живея занапред...

Сега изпитвам известни опасения и съжалявам донякъде, че заради едно хрумване се погребах в това затънтено провинциално кътче. Забелязах неща, които малко ме плашат, и се питам какво ли още ще ми се случи... Нищо хубаво, без съмнение, неприятности, както винаги. Печелим си само неприятности... Колко от нас успяват да си уредят живота, сиреч да се оженят за свястно момче или да пипнат някой дъртак? Всички останали тънат в несгоди, понесени от бясната вихрушка на нищетата... Но в крайна сметка нямах избор: по-добре това, отколкото нищо.

Не ме наемат за първи път в провинцията. Преди четири години се главих на едно място. О, не за дълго, и то при наистина изключителни обстоятелства. Спомням си това премеждие, сякаш бе вчера. Макар че подробностите са малко неприлични, ужасни дори, ще ми се да го разкажа... Впрочем любезно предупреждавам тези, които ще четат дневника ми, че го пиша с твърдото намерение да не премълчавам нищо нито за себе си, нито за другите. Напротив, смятам да вложа в него цялата си искреност и щом се налага, цялата грубост на живота. Не съм виновна, че душите, като ги разбулиш и оголиш, тъй силно миришат на гнило. И така:
В едно от бюрата за намиране на работа ме спря дебела гувернантка или може би камериерка на някой си г-н Рабур от Турен. След като уточнихме условията, се разбрахме да вземем влака на еди-коя си дата в еди-колко си часа за еди-коя си гара. Така и направих.

Тъкмо предадох билета си на кондуктора и се упътих към изхода, и се озовах пред някакъв кочияш с червендалесто и начумерено лице, който ми подвикна:
– Вие да сте новата камериерка на г-н Рабур?
– Аз съм.
– Имате ли куфар?
– Имам.
– Дайте си билета за багажа и ме чакайте тук...
Той излезе на перона. Служителите веднага се разтичаха. Наричаха го с дружеска вежливост "господин Луи". Луи намери куфара ми сред струпаните вързопи и нареди да го отнесат до една двуколка, спряла до бариерата.
– Е? Качвате ли се?
Седнах до него на капрата и потеглихме.
Кочияшът ме наблюдаваше изкосо. Аз също го изучавах. Веднага разбрах, че имам работа със селяк, недодялан селянин, неблаговъзпитан лакей, който през живота си не е виждал изискан дом. Стана ми неприятно. Обичам изтънчената прислуга. Нищо не ме влудява така, както светъл кожен панталон, полепнал по трепетни бедра. Пък и колко немарлив бе тоя Луи, без ръкавици, с широкия си костюм от евтин сиво-син вълнен плат и плоския лачен каскет, обточен с двоен лъскав ширит. Ама така де! Доста са назад в тоя край! И на всичко отгоре намусен, груб, без всъщност да е лош човек. Знам ги аз тия. Отначало се правят на интересни с новите, после всичко потръгва. Често дори потръгва по-добре, отколкото ти се иска.

Дълго не промълвихме нито дума. Той важно опъваше поводите и ловко мяташе камшика... Как да не ти е смешно! Аз достойно си давах вид, че разглеждам околността, всъщност нищо особено: полета, дървета, къщя, като навсякъде. Той забави коня, за да вземе един наклон, и ненадейно ме попита с подигравателна усмивка:
– Поне носите ли си достатъчно обувки?
– Естествено - отговорих, учудена от този въпрос ни в клин, ни в ръкав и още повече от странния тон, с който бе зададен.
– Защо ме питате? Не е ли малко тъпичко това, дето ме питате, а, чичко?
Той лекичко ме смушка с лакът, хвърли ми поглед, в който се примесваха необясними за мен остра насмешка и, бога ми, непристойна веселост, и каза със смях:
– Хайде де!... Не се правете на света вода ненапита... Шегаджийка!... Голяма шегаджийка!
После цъкна с език и конят поде бързия си ход.

Бях озадачена. Какво ли значеше това? Може би нищо... Реших, че човекът си е глуповат, не знае как да приказва с жените и само това му е хрумнало като начало на разговор, който впрочем сметнах за уместно да прекъсна.
Имението на г-н Рабур беше хубаво и просторно. Кокетна къща, боядисана в зелено, окръжена от обширни, обсипани с цветя поляни и борова горичка, дъхаща на смола. Обичам селото... но, странно, то ме натъжава и приспива. Бях съвсем замаяна, когато влязох в преддверието и видях гувернантката, същата, която ме нае в бюрото в Париж след куп недискретни въпроси за навиците и вкусовете ми: още тогава трябваше да се досетя какво ме чака. Но така е: какво ли не виждаме и не понасяме в тоя живот и все не си извличаме поука. Още в бюрото гувернантката не ми хареса, а тук мигновено ми стана противна с гадния си вид на стара сводница. Беше дебела жена, дебела и ниска, ниска и бухнала в жълтеникави тлъстини, с опънати, разделени на път сиви коси, с огромни люшкащи се гърди и влажни, меки, прозрачно-пихтиести ръце. Очите ѝ излъчваха злоба, хладна, умишлена и порочна злоба. Човек се червеше под спокойния ѝ жесток поглед, който се ровеше в плътта и душата.

Тя ме въведе в малък салон и веднага излезе под предлог, че отива да предупреди господина, защото господинът искал да ме види, преди да започна работа.
– Защото господинът не ви е виждал – прибави тя.
– Аз ви наех, вярно, но все пак трябва да се харесате на господина...

Огледах стаята. Тук поддържаха изключителен ред и чистота. Лъснати до краен предел, намазани, полирани, медните съдове, мебелите, паркетът и вратите блестяха като огледало. И без разточителство, без тежки тъкани и разни бродерии, както в някои парижки жилища – напротив, строг разкош, обстановка на благоприлично богатство, на охолен, порядъчен и спокоен провинциален живот. Мале, каква ли скука ме чакаше тук!...
Господинът влезе. Ей, странно човече, пък как ме развесели! Представете си дребно старче, нагласено, току-що обръснато и съвсем розово, като бебе. Изправено, живо, съблазнително, бога ми, то се движеше на подскоци като скакалче из ливадите. Поздрави ме и каза с безкрайна вежливост:
– Как се наричате, детето ми?
– Селестин, господине.
– Селестин... - повтори той. - Селестин? Хубаво име, не мога да си кривя душата... но много дълго, детето ми, много дълго... Ще ви наричам Мари, ако сте съгласна... И мило, и кратко... Пък и всичките си камериерки наричам Мари. Това ми е навик, от който не ми се ще да се отказвам... Предпочитам да се откажа от самото лице...
Тия всичките имат странната мания никога да не те наричат със собственото ти име... Мен това не ме учуди особено, вече са ме назовавали с имената едва ли не на всички светици от календара... Той настоя:
– Значи не ви е неприятно да ви казвам Мари?... Разбрахме се?
– Но да, господине...
– Хубаво момиче... приятен характер... Добре! Добре!
Каза ми всичко това шеговито, с голямо уважение, и то без да вдигне очи към мен, без да рови с разсъбличащ поглед в блузата и полите ми, както правят повечето мъже. Сякаш не ме забелязваше. От мига, в който влезе в салона, той се взираше втренчено и упорито в обувките ми.
– Имате ли други? - попита ме след кратко мълчание, през което ми се стори, че погледът му странно заблестя.
– Други имена ли, господине?
– Не, детето ми, други обувки...
И заоблизва като котка устни с острия си език.
Не отвърнах веднага. Думата "обувки", която ми припомни безочливо присмехулното изражение на кочияша, ме слиса. Значи това все пак имаше някакъв смисъл?...

След едно още по-настойчиво запитване се принудих да отговоря, но гласът ми бе дрезгав и смутен, сякаш признавах любовен грях:
– Да, господине, имам и други...
– А лачени?
– Да, господине.
– Много... много лъскави?
– Да, господине. - Хубаво... Хубаво... А от жълта кожа?
– Нямам, господине.
– Трябва да имате... Ще ви дам.
– Благодаря, господине!
– Хубаво, хубаво... мълчи!
Обзе ме страх - в очите му засвяткаха помътени пламъци, покри ги алено було, както в любовен спазъм... Капки пот се стичаха по челото му... Очаквах да припадне и за малко не извиках и за помощ, но кризата се уталожи и след миг - два, макар че от крайчеца на устните му още се стичаше пяна, той подзе с успокоен глас:
– Няма нищо... мина... Разберете ме, детето ми... Аз съм малко особняк... На моята възраст това е позволено, не е ли така?... Ето например според мен не е прилично една жена да си лъска сама обувките, камо ли пък моите... Аз много уважавам жените, Мари, и не мога да търпя такова нещо... Затова аз ще лъскам обувките ви, обувчиците ви, милите ви обувчици... Аз ще ги поддържам... Чуйте ме внимателно... Всяка вечер, преди да си легнете, ще донасяте обувките си в спалнята ми, ще ги поставяте на малката масичка до леглото и всяка сутрин, като дойдете да отворите прозорците, ще си ги вземате обратно.

И като забеляза огромното ми удивление, прибави:
– Хайде-хайде... не ви искам кой знае какво, в крайна сметка това е нещо съвсем естествено... И ако се държите мило... Той чевръсто измъкна от джоба си два наполеона и ми ги подаде.
– Ако сте мила и послушна, често ще ви правя малки подаръчета. Гувернантката отделно ще си ви плаща заплатата всеки месец. А и аз, Мари, ще ви правя малки подаръчета, но между нас да си остане. И какво ви искам в замяна?... Хайде, не е чак толкова необичайно. Толкова ли е необичайно, боже мой?
Господинът отново се прехласваше. Говореше и говореше, а клепките му трепкаха като листенца в буря.
– Защо не казваш нищо, Мари?... Кажи нещо... Защо не ходиш?... Походи малко, да ги видя как мърдат, как живеят... обувчиците ти...
Той коленичи, целуна обувките ми, опипа ги с трескавите си ласкави пръсти, развърза ги. И докато ги целуваше, мачкаше, милваше, говореше с умоляващ глас като разплакано дете:
– Ох, Мари... Мари... обувчиците ти... дай ми ги, веднага... веднага... веднага... Искам ги веднага... дай ми ги...
Прималяваше ми... Бях вцепенена от смайване. Не знаех дали всичко това става насън или наяве... От очите на господина се виждаше само бялото, обсипано с червени жилки. И цялата му уста плуваше в някаква пенеста лига...
Най-сетне той отнесе обувките ми в спалнята си и се затвори два часа с тях.
– Господинът ви хареса много - каза ми гувернантката, докато ме развеждаше из къщата. - Постарайте се да продължи все така... Мястото е добро...

След четири дни, когато в обичайния сутрешен час отидох да отворя прозорците в спалнята, едва не припаднах от ужас... Господинът бе мъртъв... От проснатото му насред леглото полуголо тяло лъхаше мъртвешко вцепенение. Изобщо не се бе мъчил. По завивките му не личеше безпорядък, по чаршафа нямаше ни най-малка следа от борба, от гърч и агония, от ръце, протегнати в опит да удушат Смъртта... Щях да помисля, че спи, ако лицето му не бе мораво, ужасно мораво, зловещо мораво като патладжан. И видях нещо страховито, което ме потресе повече от това лице... Господинът стискаше в зъбите си едната ми обувка, така здраво я стискаше в зъбите си, че след кошмарни и безплодни усилия бях принудена да изрежа кожата с бръснач, за да я изтръгна от тях.

Не съм светица, имала съм много мъже и от опит знам на какви безумия и мръсотии са способни... Но това на господина?... А, не! Как може все пак да съществуват такива типове? Отде изравят всички тия небивалици, след като е тъй просто, тъй хубаво да си се любиш нормално, като хората...
Надявам се, че тук няма да ми се случи такова нещо... Тук, разбира се, е съвсем различно... Но дали за добро... или за зло... Знам ли..."
Из книгата
Книги от поредицата "Модерна класика"
Прекалено шумна самота
Бохумил Храбал
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Един ден на Иван Денисович
Александър Солженицин
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Светът от вчера
Стефан Цвайг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Недоразумение в Москва
Симон дьо Бовоар
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.00 лв.
Покана за екзекуция
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Докато лежах и умирах
Уилям Фокнър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Завой на реката
В. С. Найпол
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Една любов на Суан
Марсел Пруст
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Измамата като точна наука. Непревеждани разкази
Едгар Алан По
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Орелиен
Луи Арагон
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  22.00 лв.
Улица „Консервна“
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
За мишките и хората
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Още книги от поредицата "Модерна класика"
Други интересни предложения
Недоразумение в Москва
Симон дьо Бовоар
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.00 лв.
Една любов на Суан
Марсел Пруст
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Прозрачни неща
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Бостънци
Хенри Джеймс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  22.00 лв.
Литературни есета
Вирджиния Улф
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
От дълбините на времето
Рьоне Баржавел
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Гроздовете на гнева
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Нощ и ден
Вирджиния Улф
Стандартна цена 22.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.50 лв.
Благодатният четвъртък
Джон Стайнбек
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Дневникът на един луд старец
Джуничиро Танидзаки
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Назад към "Класически романи и разкази"
Паулу Коелю - рожден ден
Днес автора на бестселъри празнува своя 72-и рожден ден.
Неблагодарност в смъртта
На 27 излиза новият страховит трилър от Нора Робъртс!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
1000 Раници
Artesania Latina - кораби от дърво