Изправете се и... бъдете здрави!

Прости и интелигентни движения за добро физическо самочувствие и дълголетие. Докато д-р Джоан Верникос наблюдава и отчита въздействието на гравитацията върху човешкото тяло както по време на полет в Космоса, така и на Земята, тя стига до неочаквани и за сама нея изводи. Гравитацията работи в полза на човешкото здраве, е нейното откритие. Дългият престой в безтегловност, както и в неподвижно седнало състояние (пред компютъра или телевизора, например, или поради някакво заболяване), довеждат до еднакви последици за организма, съизмерими с бързото остаряване.

Обездвижването тотално вреди на здравето, причинявайки застой в кръвотока, болки в главата, шията и гръбнака, сърдечносъдови проблеми, отслабване на функцията както на мускулите на крайниците, така и на редица жизненоважни органи и системи. И в крайна сметка води до преждевременно застаряване и западане на здравето. Това е категоричното заключение на изследователката, потвърдено от множество контролирани изследвания.

Направете гравитацията свой съюзник и приятел - съветва д-р Верникос. Което, преведено на практичен език, означава: просто променяйте седналото си положение на всеки 20-30 минути, ставайки прави за известно време. Звучи толкова елементарно, че е трудно да повярваш - но върши чудеса за здравето, настоява тя.

Аргументи? Има ги в изобилие. И звучат смайващо просто!

"Как да се справим с гравитацията

[...] Най-ефективният единичен сигнал, който можем да дадем на тялото си, за да се сприятелим с гравитацията, е промяната в стойката, например като се изправяме и сядаме. Упражненията, които мнозина от нас правят в залата за фитнес или докато тичат за здраве, само повишават енергийните изисквания към мускулите, без да решават проблема. Може би ще се учудите, ако ви кажа, че тренировката веднъж дневно не може да компенсира ефектите от продължителното седене. Нима не ни убеждават постоянно, че спортът и упражненията лекуват всичко – от сърдечносъдови заболявания до депресия? Неколкократните упражнения през деня ще вършат повече работа не заради самите тях, а заради факта, че ставате, за да ги правите. Това установих през 1992 г. по време на поредица от изследвания с доброволци, чиято цел бе да определим последствията от непрекъснатия покой на легло в продължение на 4 дни. Оказа се, че изправянето по 16 пъти на ден е по-ефективно от изправянето и ходенето със скорост около 5 км в час. Аз също се изненадах от резултатите. Изправянето по 16 пъти на ден (на всеки половин час, освен, разбира се, по време на сън) показа последователно по-голям ефект от ходенето на всеки час!

На тържествената вечеря на Международната академия по астронавтика, на която ми бе връчена награда за книгата "Да овладеем гравитацията и да спрем стареенето", един гост ме попита:

– За какво става дума в книгата?
– За това, как да запазим младостта и здравето си през целия си живот.
– Така ли? И как?
– Като се изправяте на всеки тридесет минути – отвърнах аз, без да забележа, че човекът седи в инвалидна количка, и бодро продължих по пътя си.

По-късно един младеж на моята маса ме попита:
– Знаете ли кой беше това?
Не, не знаех.
– Джордж Мюлер. Вече е на 92.
Всеки запознат с историята на астронавтиката – полагаше се да бъда и аз такава предвид дългите години на работа в НАСА – би трябвало да помни младия Джордж Мюлер, известен като "Мистър Аполо", ръководителя на проекта "Аполо". Смутих се и осъзнах, че е можело да проявя повече такт и съобразителност, но скоро забравих за случая.

Три месеца по-късно младежът се свърза с мен по телефона.
– Исках да ви разкажа нещо забележително – каза той. – Бяхме поканени на вечеря у семейство Мюлер. За наше удивление вратата ни отвори самият Джордж, след което ни поднесе напитки. Без инвалидната количка! Попитахме мисис Мюлер как е станало това и тя ни увери, че сам го е постигнал – като се изправял на всеки тридесет минути.

Признавам, че дори на мен ми бе трудно да повярвам – не се чудя, че изправянето помага, а че води до такива значителни ефекти за толкова кратко време! Не е ли удивително!

Оттогава насам съм имала успех с още шестима души – една жена и петима мъже на възраст между 73 и 92 години, които възвърнаха в различна степен подвижността си благодарение на редовното изправяне! Ако самите вие имате проблеми с обездвижването или познавате такъв човек, струва си да опитате. Съхраняването на способността за движение е най-важният аспект на остаряването, за който трябва да се погрижим."
Из книгата