store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Сиела  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Сиела    Орисия. Разкази - Стефан Стефанов
Търсене
Стотици книги на промо цени
Книги
Списания

Орисия. Разкази


Цена:  13.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 20-02-2019 г. или
Четвъртък 21-02-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#242287
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници252
Размери14.20 / 21.00 / 2.20 cm
Тегло0.316 kg
EAN9789542827672
ISBN9789542827672
  • Описание
  • Откъс от книгата
С "Орисия" Стефан Стефанов съживява духа на българският фолклор и разказва история за нов живот, зареден с мъдростта на миналото и енергията на нашето време.

Сборникът умело се движи между магическото и реалността, между истината и измислицата, между случилото се и неслучилото се. Вълшебният свят на "Орисия" разказва съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта в нас - на тази кръв говорят разказите на Стефанов.

В духа на "Диви разкази" на Николай Хайтов и "Трънски разкази" на Петър Делчев "Орисия" е знамение, ярка "канатица" в носията на българската литература, която едновременно представя най-доброто от традицията, но и предлага алтернативен поглед върху в жанра.

"Орисия" не е просто книга. "Орисия" е пътуване до там, където не сте били.
"Пет забулени фигури крачат в снега, лъкатушат в преспите, увити в овчи ямурлуци от глава до пети, придържат се за замръзналите стволове на дърветата и току потъват в преспите, а после се измъкват от тях с търкаляне, целите побелели. Промушва се керванът на сенките като игла през гората, отскубва се едва-едва от клещите на студа. Той настъпва людете с тежък ботуш по устите, та ги смълчава, и сковава краката им като в окови, а срещу мижащите им очи мята сняг на парцали. Боцкат снежинките лицата, блъскат се в телата и после отлитат, разпръснати от ледения дъх на вятъра.

И както вятърът люшка снежинките, така полюшва и труповете на дървото, замръзнали като ледени висулки. Едни издъл-жени, черни очи няма повече да видят изгрева. Една русолява, права като слама коса повече няма да бъде помилвана. Една крива уста с тънки, сини устни повече няма да каже и дума. Трима голи мъже, само в протрити потури, като три камбани висят от въжета, вързани за дървото. Висят като изскубнати цветя и посинелите им корени са спуснати надолу, сякаш още дърпат към земята. Висят вдървените тела, сякаш никога неходили по нея, сякаш винаги на дървото са били, а тишината край тях е по-оглушителна от вятъра в ушите на живите.

Потреперват коленете на Самуил – висок, побелял, навъсен, той се кръсти, а кафявите му очи избягват очите на мъртвите на дървото. До него младият Върбан се превива одве, от устата му текват нечистотии право в краката му и снегът се стопява под тях. Ристу скърца със зъби и дъхът му излиза горещ, а Никола с ръка скрива очите на Калина, вързана за него. После всички пак поемат в преспите и никой не продумва, защото от думи няма нужда, знае се кой ги върши тези безчинства и оставя трупове на студа, на снега, на вятъра, на гората, на зверовете и на дявола най-сетне – това е самият дявол.
– Дяволска работа! – разкашля се Самуил и сякаш от устата му излита вихърът, който разлюлява в миг телата на дървото.

Дънерът на падналото дърво е с човешки бой, истинска стена от дебела кора пази от вятъра, а до нея се чернее малко огнище в снега. Спира там керванът и потъват дисагите в дълбоките преспи, а хората се поглеждат един друг. Поглеждат се и всеки се озърта през рамо, защото тука има огнище, а то значи, че някакви други люде крачат из гората. Огнището вчера е било палено и пиле е било печено в него – костите стърчат забити в кръг в снега край черните въглени. Клати се големият кафяв калпак на русата глава на Ристу. Всички си мислеха, че няма никого вече по пътищата – твърде мразовито е, тъкмо сега студовете се разбесняват и започват да късат плътта със своите бичове. А тези, които са наклали огъня до дънера, може да са били пътници окъснели, а може и да са били зли духове, които бесят.
Разритва с крак Ристу кокалите в снега и върху огнището се изплюва. Луничавият Ристу – мустакът му е къс, русоляв, косата му е стригана скоро и калпакът му изглежда нахлупен на главата, а изпод него проблясват като игли две сурови очи, сиви бодли.

– Дънерът е сечен с брадва, снегът е отъпкан! Тука са спали поне четирима мъже – казва Никола.
– Или зверове! – добавя тихо Калина и не вдига поглед от белия сняг.
С глухо ръмжене в гърдите Ристу се обръща към Никола и го почуква с голямата си секира по рамото. Казал му е Ристу преди час още, сега пак ще го каже: трябва да вървят, да не спират, защото, ето – по тия краища хората си увисват по дърветата. Даже дрехите са им отмъкнали. Нали затова са ги взели Самуил и Върбан – да ги пазят, за да не затанцуват и те така като ония на дървото. Ама щом трима висят на въжето, тези, които са ги обесили, са били повече и са били по-силни. Така че не бива да се спират, докато не стигнат селото, и дано злото не им пресече пътя, че изглежда като да е голямо.
– Тя трябва да почива! – казва Никола на Ристу, като кимва към Калина.
– Щом вече са били тук, няма да се върнат! – обажда се Самуил и подава манерката си на Върбан.
Висок и слаб е Върбан, с издължено, голобрадо лице, което завършва с масивна брадичка. Напет е той в красивия си черен ямурлук, а дрехите му са нови и говорят, че е големец. Усмихва се широко момъкът, когато подава манерката на Калина, а Ристу поклаща глава.

– Ще почива, като стигнем селото! – отсича Ристу. – Аз нали съм тук да ви пазя! Мене слушайте! Да висите на въжето ли искате?
Няма нужда Никола някой да го пази, да се оправят тия. Там, закъдето са тръгнали с Калина, ще стигнат рано или късно. В пояса си под ямурлука той има извит нож с резбована бяла дръжка, а острието му червенее на светлина от огън. Тоя нож е правен в далечни земи, отвъд границите на империята, майстори незнайни са му баели дни и нощи на лунна светлина. Ще разреже Никола с този нож въже и човек, скала и куршум, ако трябва, но Калина ще стигне в селото, както е речено. Пък тия тримата да се оправят, не са малки. Нито пък той им е баща, че да ги пази.
– Да останем малко тук! – казва Върбан и изтупва калпака си от снега в коляното си. – И аз се изморих.

Отдалече фигурите им приличат на приказни същества, които бродят между дърветата, както бродят между световете. Устите им бълват пара, сякаш огън носят в гърдите, краката им дупки оставят в снега, а мустаците, брадите, веждите, калпаците, дрехите, всичко е заскрежено и хората са станали на ледени фигури, които ситнят в белотата.
– Проклет студ! – мърмори Ристу и се обръща към Калина: – Толкова студено никога не ми е било! То бива, бива, ама...
Потреперва Ристу, треперят и вързаните ръце на Калина, а като я вижда, Върбан я загръща през раменете със зеленото си одеяло. Въси се зад него Самуил и кашля, цял ден една дума не е казал, защото кашлицата все го изпреварва и всеки път попръжня я следва. В това време Никола се обръща, сваля одеялото от раменете на Калина и го връща на Върбан, като му казва:
– С тая мома да не се замесваш, чуваш ли! Не за нищо вързана я водя!

– Виждал съм много добри хора вързани да ги водят! – отвръща наперено Върбан. – Някои и на въжета увисват!
Проблясват очите на Никола изпод спуснатите вежди, но момъкът пред него не отстъпва. Не е привично за Върбан да отстъпва, свикнал е да получава каквото иска, защото така иска. Така е в неговото село.
– Какво е направило това девойче? – обажда се гърлено Самуил. – Че като добиче да я водиш така в тоя студ?
– Къща запали – отвръща Никола рязко и намества везаната торба на гърба си. – Къщата, в която живееше! Дал съм дума да я водя при попа в съседното село да ѝ чете! Па дано я оправи!
Почва да гази Никола в преспите, дърпа въжето, на което е вързана Калина, а в белотата пред себе си сякаш вижда баба Дара. Сто клетви една през друга изреди тя, а пръстите ѝ рисуваха невидими знаци във въздуха пред очите на Никола. Здрав като скала е той, с коса, която се сипе като черен поток по раменете му, и с гъсти, завити черни мустаци под орловия нос.
В едната си ръка баба Дара стиска бяла дреха, толкова бяла, колкото е бялото на първия сняг и бялото на окото, и точно като последното парченце добро на сърцето. Красива е тази дреха, сякаш човешка ръка не я е правила, защото мени цвета си пред очите, а в следващия миг се губи от поглед, сякаш я няма. Другата ръка на баба Дара стиска дланта на Никола така силно, все едно земята го е стиснала и никога няма да го пусне, глътнала го е.

Заръка му дава баба Дара, и то заръка, която никой друг не иска, а Никола не може да я върне. Само той я приема, защото има дълг да плаща. Крила го е баба Дара от заптиетата толкова много пъти, повече, отколкото луната се е появявала някога в черното небе. Крила го е старата там, в малката, тайна стаичка под кухнята, и му е носила от ракийката си, за да забрави Никола теглото, което е теглил в Балкана. После баба Дара му е давала месце и сиренце, за да има сила да се върне пак там. Гризал е сиренцето Никола толкова нощи, чувал е ботушите на заптиетата как тропат нагоре-надолу по стълбата и е слушал как турците обръщат масите, миндерите, цялата покъщнина в стаята над главата му. Пийвал е ракийката Никола в тъмното, чувал е псувните и заплахите им и си е мислел, че баба Дара му е подарила поне един живот, който той да изкара пак по друмищата и горите. И тя никога не поиска нещо в отплата – до този ден.

Затова и Никола не отклони заръката, когато Баба Дара го закле да заведе внучка ѝ Калина до попа в съседното село. "Той да се оправя с нея! Той знае как! – вика Дара и сухата ѝ като корен ръка набутва бялата дреха в ръцете на Никола. – Аз не знам вече! Подслоних я! Гледах я! Поих я! А тя ми запали къщата! Къщата ми запали проклетницата! Огън да я изгори дано!" Иска баба Дара от Никола да отведе проклетата ѝ внучка в другото село и тайно от нея да хвърли чудната дреха в Козия кладенец в гората до кръстопътя. "Не е човек, казвам ти! Не ѝ вярвай каквото и да каже! Тя ще ти говори, ама ти да не я слушаш!" Пръстите на старицата погалват катранените му коси: "Води я, чадо, а ако се дърпа...".
Никола знае. Бабата е гледала момата, но момата трябва да си ходи. Само това трябва да знае Никола. Само това му казва баба Дара. И той ще го направи, защото има живот за връщане."
Из книгата
Страници от тази книга






Съдържание
Живот за връщане
Розата, каруцата и черният камък
Мръсните дни
Богатството на Богатия
Трите предсказания на дядо Петре
Грамада
Слуга на слугите
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Орисия. Разкази", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Водната кула - Диана Петрова - книга

Водната кула



Рива
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Предприемачи от Израел откриват своя софтуерна компания в България. За да оправдаят инвестицията, българските програмисти имат трудна задача. Трябва да разработят продукт, който да подлъгва служителите със забавните си модули, така че те да прекарват повече време в мрежата и неусетно да вършат повече работа. Такова приложение би си купил всеки работодател, а това означава пари за инвеситорите. Чужденците наемат университетски преподавател по математика, който да изгради екип, а за офис - избират старата Водна кула в столицата. Абаджийски подбира хората си не толкова по уменията им на програмисти, а по факта, дали имат ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход



Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Жажда - Захари Карабашлиев - книга

Жажда



Сиела
Цена:  10.92 лв.
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -22%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия нихилизъм на младежа. Но това, което започва като почти банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в разказ за оцеляване и победа, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над ...
Търговецът на начала на романи - Матей Вишниек - книга

Търговецът на начала на романи



Гея - Либрис
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Франц Кафка, Томас Ман. И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната - какво да ...
Пролетен сняг - Сара Джио - книга

Пролетен сняг



Хермес
Цена:  15.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
За почитателките на Нора Робъртс и Уна-Мери Паркър. ... Сиатъл, 1933 г. Самотната майка Вера Рей целува тригодишния си син Даниъл за лека нощ и с неохота тръгва за работа. Не ѝ се иска да го оставя сам, но се налага да поема нощни смени, за да ги издържа. На сутринта - въпреки че е началото на май - земята е покрита с пухкав бял сняг! Капнала от умора след тежката смяна, Вера се прибира и с ужас установява, че синът ѝ е изчезнал. Намира любимата му плюшена играчка навън, но снегът е заличил всички следи... Сиатъл, 2010 г. Журналистката Клеър се опитва да се съвземе след спонтанен аборт, който я отдалечава ...
Тишина - Розамънд Лъптън - книга

Тишина



Ентусиаст
Цена:  16.20 лв.
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
От авторката на бестселърите "Сестра" и "После". ... Ясмин и нейната глухоняма дъщеря Руби пристигат в Аляска. Двете отчаяно се опитват да открият изчезналия баща на малкото момиче. Дни наред те са сами сред ледената пустош. Където няма живот. Където няма никого. Където няма нищо. Където дори сълзите се смразяват, докато се стичат по лицето. Където има само тишина. Една нощ продължава петдесет и четири дни. А може би някъде в мрака някой ги наблюдава. Заплахата е там, но не се чува и не се вижда. Студът боли. А мълчанието може да крещи. Розамънд Лъптън завършва университет в Кеймбридж през 1986 г. ...
Момичето, което четеше в метрото - Кристин Фере-Фльори - книга

Момичето, което четеше в метрото



Сиела
Цена:  13.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгите и хората искат да пътуват, искат да са свободни... ... Всяка сутрин Жюлиет се качва на парижкото метро и чете по пътя си към работата. Когато се случва да вдигне поглед от книгата, тя често среща почти едни и същи лица, повечето също четящи като нея - дори ѝ се струва, че започва да ги опознава по заглавията, които вижда в ръцете им. Един ден обаче решава импулсивно да слезе по-рано и да се поразходи. Скоро се оказва пред странна къща, чиято врата стои открехната примамливо, подпряна с книга. На нея има табелка, на която със сини букви е изписано: "Книги без ограничения". Пристъпвайки в двора, ...
Човекът в търсене на висш смисъл - Виктор Франкъл - книга

Човекът в търсене на висш смисъл



Хермес
Цена:  12.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Виктор Франкъл е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, създател е на логотерапията - хуманистична или екзистенциална психотерапия, или по-скоро една "висша психология". Удостоен е с почетната титла "доктор хонорис кауза" от 29 университета от цял свят. Книгата "Човекът в търсене на смисъл" е преведена на повече от 40 езика и до смъртта на Франкъл през 1997 г. от нея са продадени над 12 милиона екземпляра. Определена е за една от 10-те най-влиятелни книги на миналия век. "Човекът в търсене на висш смисъл" е дългоочакваното продължение на основния труд на ...

Орисия. Разкази


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  13.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 20-02-2019 г. или
Четвъртък 21-02-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#242287
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници252
Размери14.20 / 21.00 / 2.20 cm
Тегло0.316 kg
EAN9789542827672
ISBN9789542827672
Описание
С "Орисия" Стефан Стефанов съживява духа на българският фолклор и разказва история за нов живот, зареден с мъдростта на миналото и енергията на нашето време.

Сборникът умело се движи между магическото и реалността, между истината и измислицата, между случилото се и неслучилото се. Вълшебният свят на "Орисия" разказва съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта в нас - на тази кръв говорят разказите на Стефанов.

В духа на "Диви разкази" на Николай Хайтов и "Трънски разкази" на Петър Делчев "Орисия" е знамение, ярка "канатица" в носията на българската литература, която едновременно представя най-доброто от традицията, но и предлага алтернативен поглед върху в жанра.

"Орисия" не е просто книга. "Орисия" е пътуване до там, където не сте били.
Откъс от книгата
"Пет забулени фигури крачат в снега, лъкатушат в преспите, увити в овчи ямурлуци от глава до пети, придържат се за замръзналите стволове на дърветата и току потъват в преспите, а после се измъкват от тях с търкаляне, целите побелели. Промушва се керванът на сенките като игла през гората, отскубва се едва-едва от клещите на студа. Той настъпва людете с тежък ботуш по устите, та ги смълчава, и сковава краката им като в окови, а срещу мижащите им очи мята сняг на парцали. Боцкат снежинките лицата, блъскат се в телата и после отлитат, разпръснати от ледения дъх на вятъра.

И както вятърът люшка снежинките, така полюшва и труповете на дървото, замръзнали като ледени висулки. Едни издъл-жени, черни очи няма повече да видят изгрева. Една русолява, права като слама коса повече няма да бъде помилвана. Една крива уста с тънки, сини устни повече няма да каже и дума. Трима голи мъже, само в протрити потури, като три камбани висят от въжета, вързани за дървото. Висят като изскубнати цветя и посинелите им корени са спуснати надолу, сякаш още дърпат към земята. Висят вдървените тела, сякаш никога неходили по нея, сякаш винаги на дървото са били, а тишината край тях е по-оглушителна от вятъра в ушите на живите.

Потреперват коленете на Самуил – висок, побелял, навъсен, той се кръсти, а кафявите му очи избягват очите на мъртвите на дървото. До него младият Върбан се превива одве, от устата му текват нечистотии право в краката му и снегът се стопява под тях. Ристу скърца със зъби и дъхът му излиза горещ, а Никола с ръка скрива очите на Калина, вързана за него. После всички пак поемат в преспите и никой не продумва, защото от думи няма нужда, знае се кой ги върши тези безчинства и оставя трупове на студа, на снега, на вятъра, на гората, на зверовете и на дявола най-сетне – това е самият дявол.
– Дяволска работа! – разкашля се Самуил и сякаш от устата му излита вихърът, който разлюлява в миг телата на дървото.

Дънерът на падналото дърво е с човешки бой, истинска стена от дебела кора пази от вятъра, а до нея се чернее малко огнище в снега. Спира там керванът и потъват дисагите в дълбоките преспи, а хората се поглеждат един друг. Поглеждат се и всеки се озърта през рамо, защото тука има огнище, а то значи, че някакви други люде крачат из гората. Огнището вчера е било палено и пиле е било печено в него – костите стърчат забити в кръг в снега край черните въглени. Клати се големият кафяв калпак на русата глава на Ристу. Всички си мислеха, че няма никого вече по пътищата – твърде мразовито е, тъкмо сега студовете се разбесняват и започват да късат плътта със своите бичове. А тези, които са наклали огъня до дънера, може да са били пътници окъснели, а може и да са били зли духове, които бесят.
Разритва с крак Ристу кокалите в снега и върху огнището се изплюва. Луничавият Ристу – мустакът му е къс, русоляв, косата му е стригана скоро и калпакът му изглежда нахлупен на главата, а изпод него проблясват като игли две сурови очи, сиви бодли.

– Дънерът е сечен с брадва, снегът е отъпкан! Тука са спали поне четирима мъже – казва Никола.
– Или зверове! – добавя тихо Калина и не вдига поглед от белия сняг.
С глухо ръмжене в гърдите Ристу се обръща към Никола и го почуква с голямата си секира по рамото. Казал му е Ристу преди час още, сега пак ще го каже: трябва да вървят, да не спират, защото, ето – по тия краища хората си увисват по дърветата. Даже дрехите са им отмъкнали. Нали затова са ги взели Самуил и Върбан – да ги пазят, за да не затанцуват и те така като ония на дървото. Ама щом трима висят на въжето, тези, които са ги обесили, са били повече и са били по-силни. Така че не бива да се спират, докато не стигнат селото, и дано злото не им пресече пътя, че изглежда като да е голямо.
– Тя трябва да почива! – казва Никола на Ристу, като кимва към Калина.
– Щом вече са били тук, няма да се върнат! – обажда се Самуил и подава манерката си на Върбан.
Висок и слаб е Върбан, с издължено, голобрадо лице, което завършва с масивна брадичка. Напет е той в красивия си черен ямурлук, а дрехите му са нови и говорят, че е големец. Усмихва се широко момъкът, когато подава манерката на Калина, а Ристу поклаща глава.

– Ще почива, като стигнем селото! – отсича Ристу. – Аз нали съм тук да ви пазя! Мене слушайте! Да висите на въжето ли искате?
Няма нужда Никола някой да го пази, да се оправят тия. Там, закъдето са тръгнали с Калина, ще стигнат рано или късно. В пояса си под ямурлука той има извит нож с резбована бяла дръжка, а острието му червенее на светлина от огън. Тоя нож е правен в далечни земи, отвъд границите на империята, майстори незнайни са му баели дни и нощи на лунна светлина. Ще разреже Никола с този нож въже и човек, скала и куршум, ако трябва, но Калина ще стигне в селото, както е речено. Пък тия тримата да се оправят, не са малки. Нито пък той им е баща, че да ги пази.
– Да останем малко тук! – казва Върбан и изтупва калпака си от снега в коляното си. – И аз се изморих.

Отдалече фигурите им приличат на приказни същества, които бродят между дърветата, както бродят между световете. Устите им бълват пара, сякаш огън носят в гърдите, краката им дупки оставят в снега, а мустаците, брадите, веждите, калпаците, дрехите, всичко е заскрежено и хората са станали на ледени фигури, които ситнят в белотата.
– Проклет студ! – мърмори Ристу и се обръща към Калина: – Толкова студено никога не ми е било! То бива, бива, ама...
Потреперва Ристу, треперят и вързаните ръце на Калина, а като я вижда, Върбан я загръща през раменете със зеленото си одеяло. Въси се зад него Самуил и кашля, цял ден една дума не е казал, защото кашлицата все го изпреварва и всеки път попръжня я следва. В това време Никола се обръща, сваля одеялото от раменете на Калина и го връща на Върбан, като му казва:
– С тая мома да не се замесваш, чуваш ли! Не за нищо вързана я водя!

– Виждал съм много добри хора вързани да ги водят! – отвръща наперено Върбан. – Някои и на въжета увисват!
Проблясват очите на Никола изпод спуснатите вежди, но момъкът пред него не отстъпва. Не е привично за Върбан да отстъпва, свикнал е да получава каквото иска, защото така иска. Така е в неговото село.
– Какво е направило това девойче? – обажда се гърлено Самуил. – Че като добиче да я водиш така в тоя студ?
– Къща запали – отвръща Никола рязко и намества везаната торба на гърба си. – Къщата, в която живееше! Дал съм дума да я водя при попа в съседното село да ѝ чете! Па дано я оправи!
Почва да гази Никола в преспите, дърпа въжето, на което е вързана Калина, а в белотата пред себе си сякаш вижда баба Дара. Сто клетви една през друга изреди тя, а пръстите ѝ рисуваха невидими знаци във въздуха пред очите на Никола. Здрав като скала е той, с коса, която се сипе като черен поток по раменете му, и с гъсти, завити черни мустаци под орловия нос.
В едната си ръка баба Дара стиска бяла дреха, толкова бяла, колкото е бялото на първия сняг и бялото на окото, и точно като последното парченце добро на сърцето. Красива е тази дреха, сякаш човешка ръка не я е правила, защото мени цвета си пред очите, а в следващия миг се губи от поглед, сякаш я няма. Другата ръка на баба Дара стиска дланта на Никола така силно, все едно земята го е стиснала и никога няма да го пусне, глътнала го е.

Заръка му дава баба Дара, и то заръка, която никой друг не иска, а Никола не може да я върне. Само той я приема, защото има дълг да плаща. Крила го е баба Дара от заптиетата толкова много пъти, повече, отколкото луната се е появявала някога в черното небе. Крила го е старата там, в малката, тайна стаичка под кухнята, и му е носила от ракийката си, за да забрави Никола теглото, което е теглил в Балкана. После баба Дара му е давала месце и сиренце, за да има сила да се върне пак там. Гризал е сиренцето Никола толкова нощи, чувал е ботушите на заптиетата как тропат нагоре-надолу по стълбата и е слушал как турците обръщат масите, миндерите, цялата покъщнина в стаята над главата му. Пийвал е ракийката Никола в тъмното, чувал е псувните и заплахите им и си е мислел, че баба Дара му е подарила поне един живот, който той да изкара пак по друмищата и горите. И тя никога не поиска нещо в отплата – до този ден.

Затова и Никола не отклони заръката, когато Баба Дара го закле да заведе внучка ѝ Калина до попа в съседното село. "Той да се оправя с нея! Той знае как! – вика Дара и сухата ѝ като корен ръка набутва бялата дреха в ръцете на Никола. – Аз не знам вече! Подслоних я! Гледах я! Поих я! А тя ми запали къщата! Къщата ми запали проклетницата! Огън да я изгори дано!" Иска баба Дара от Никола да отведе проклетата ѝ внучка в другото село и тайно от нея да хвърли чудната дреха в Козия кладенец в гората до кръстопътя. "Не е човек, казвам ти! Не ѝ вярвай каквото и да каже! Тя ще ти говори, ама ти да не я слушаш!" Пръстите на старицата погалват катранените му коси: "Води я, чадо, а ако се дърпа...".
Никола знае. Бабата е гледала момата, но момата трябва да си ходи. Само това трябва да знае Никола. Само това му казва баба Дара. И той ще го направи, защото има живот за връщане."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Стефан Стефанов
Книга-игра: Призвание Герой! - част 6
Красимира Стоева, Ал Торо, Стефан Стефанов
Цена:  16.99 лв.
Край до край
Стефан Стефанов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Книга-игра: Призвание Герой! - част 4
Стефан Стефанов, Радослав Апостолов, Слави Ганев, Сикамор Брайт
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.99 лв.
Горе & Долу
Стефан Стефанов
Цена:  10.00 лв.
Други интересни предложения
Книга-игра: Призвание Герой! - част 6
Красимира Стоева, Ал Торо, Стефан Стефанов
Цена:  16.99 лв.
Живея с Пловдив
Владимир Янев
Цена:  15.00 лв.
Край до край
Стефан Стефанов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
България
Николай Генов, Румяна Николова
Стандартна цена 49.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -22%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  38.22 лв.
Книга-игра: Призвание Герой! - част 4
Стефан Стефанов, Радослав Апостолов, Слави Ганев, Сикамор Брайт
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.99 лв.
Въглени
Къна Бойчева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  8.00 лв.
Общи бележки за българската фолклорна култура
Томислав Дяков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  7.00 лв.
Bulgaria - Nature, People, Civilizations
Bulgarie - La nature, Les hommes, Les civilisations

Николай Генов, Румяна Николова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  49.00 лв.
Предишният преход. Жената и семейството при социализма
Ина Пачаманова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Горе & Долу
Стефан Стефанов
Цена:  10.00 лв.
Назад
Книга-игра: Призвание Герой! - част 6 - Красимира Стоева, Ал Торо, Стефан Стефанов -
Книга-игра: Призвание ...
Красимира Стоева, Ал Торо, ...
В този сборник с книги-игри отново ще влезеш в ролята на главния герой! Очакват те три приключения, ...
Книга-игра: Призвание Герой! - част 4 - Стефан Стефанов, Радослав Апостолов, Слави Ганев, Сикамор Брайт -
Книга-игра: Призвание ...
Стефан Стефанов, Радослав ...
Сборник с книги-игри. : Tрима дебютиращи автори, три мрачни истории, трима чудати герои, които се ...
Горе & Долу - Стефан Стефанов -
Горе & Долу
Стефан Стефанов
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и ...
Край до край - Стефан Стефанов -
Край до край
Стефан Стефанов
"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по- ...
Бруно
Давиде Кали
Дедпул убива Дедпул
Кълън Бън, Салва Еспин
Убийството на невъзможното
Излезе новата книга от известния катерач Райнхолд Меснер, посветена на Боян Петров.
Окото на света
Първата книга от "Колелото на времето" на Робърт Джордан вече е с нова корица!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Syoss - 10 години заедно
Artesania Latina - кораби от дърво