Трето преработено и допълнено издание.
Алек Попов е роден в София през 1966 г. Завършил националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и българска филология в софийския университет "Св. Климен Охридски". Автор е на романа "Мисия Лондон", 2001, и на сборниците с разкази: "Ниво за напреднали", 2002; "Пътят към Сиракуза", 1998; "Зелевият цикъл", 1997; "Игра на магии", 1995; "Мръсни сънища", 1994; "Другата смърт", 1992.
Алек Попов е автор на радиопиеси, излъчвани по националното радио и на сценарии за игрални и документални филми. През 2001 БНТ снима филма "Чуждите стъпки" по едноименния разказ от сборника му "Мръсни Сънища". Алек Попов е носител на редица литературни награди, сред които: българската награда за фантастика Гравитон, 1995, наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов", 1994, за къс разказ Рашко Сугарев, 1999, Хеликон, за най-добра белетристична книга на годината, 2002. През 2004 получава годишната награда на списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски. През 2005 спечелва Националната награда за драматургия "Иван Радоев". Разказите и есетата на Алек Попов са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански. Романът му "Мисия Лондон" е публикуван на сръбски от издателство Геопоетика, 2004 и на унгарски от издателство "Kijarat Kiado 2005".
"Есеистичната проза, събрана в тази книга, е създадена в периода между началото на 90-те и 2012 г. По-голямата част от тези текстове бяха публикувани в двата тома на "Спътник на радикалния мислител", излезли през 2008 г., но поради изчерпването на тиража издателството ми предложи да направим ново издание, в което да ги съберем на едно място. Това беше добър повод да добавя към вече съществуващата колекция още няколко заглавия, включително есето "Хотелите на Историята", което тук се появява за пръв път на български, както и една непубликувана лекция, посветена на писателския занаят. Условно съм разделил книгата на четири части, съответстващи най-общо на тематичния спектър, в който се разполага съдържанието.
Но истината е, че текстовете са толкова разнообразни, че събрани накуп, напомнят на лексиконите от ученическите ми години - очарователни четива, използващи най-различни стилистични форми, за да говорят както за най-важното от живота, така и за привидно най-незначителни детайли от бита. Съзнателно устоях на изкушението да ги актуализирам, за да останат като документи на времето, в което са били писани. Днес, от дистанцията на почти 10 години, виждам някои неща по съвсем друг начин, други сякаш изобщо не са се променили. Но може би не това е най-важното. Давам си сметка, че силите, които са движили перото ми по тези криволици на мисълта, са били преди всичко любопитството, иронията, парадоксът и свободомислието. А тези неща, надявам се, не остаряват."
Алек Попов
"Съвременното есе е като дадено от Бога за творческа свобода... В "Спътник на радикалния мислител" Попов е събрал есеистични бисери, първоначално писани като рубрики за вестници и(ли) списания в периода от края на деветдесетте до, кажи-речи, вчера. Разхождайки се по глобуса като един истински "радикален мислител", Попов регистрира капаните и парадоксите на "сайбер парадигмата", поп култовете, съвременните политически митове или пък описва знакови места във фрагментарни пътеписни очерци подобно на онзи за "следсептемврийския Ню Йорк"."
Теофил Панчич, сп. "Време", Белград
"Есеистът Алек Попов е поставен именно в онази сартъровска позиция, според която "писателят е в ситуацията на своята епоха: всяка негова дума отеква"... Есетата в "Спътник на радикалния мислител" въплъщават това отекване на словото на интелектуалеца, позицията му на събеседник на битието, което реално ни се случва, на проблемите и промените, които ни правят да бъдем такива, каквито сме.
Кристина Йорданова, в. "Култура", София
"Краят на идеологиите, постоянното развиване и разбиване на най-различни стереотипи, товарът на наследството и неизвестните перспективи, диктатурата на пазара, неволите по присъединяването към ЕС и особено главоблъсканицата как и какво да се пише в този контекст - това са само част от въпросите, които Попов духовито поставя, без да дава готови и лесни решения. Имаме една наистина интересна, четивна и интелигентна книга - всеки, който разсъждава за собствения си преход, ще открие в нея по някое изречение, което ще му прозвучи така, сякаш го е написал сам."
Михайло Пантич, сп. НИН, Белград
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
