"Предговор от сър Франсис Янгхъсбънд
Свещена Индия би било също толкова подходящо заглавие за тази книга, тъй като тя ни разказва за духовен поход в една Индия, която е тайнствена именно защото е свещена. Най-святите неща в живота остават скрити за очите на хората. Човешката душа инстинктивно ги съхранява в най-съкровените си кътчета, където достъпът до тях е силно ограничен. Там евентуално може да проникне само онзи, който проявява интерес към духовното.
В това отношение страната много си прилича с човека. Тя потулва най-свидните си тайни. Един чужденец например трудно би могъл да проникне в свещените дебри на Англия. С Индия е същото. Най-святата част от Индия е и най-тайнствената.
Потайностите изискват по-задълбочено търсене, но този, който търси, намира. Когато човек е твърдо решен да открие истината и вложи цялото си същество в тази мисия, накрая разбулва тайната.
Пол Брънтън притежава тази решителност и усилията му се увенчават с успех. Само че пътят му съвсем не е лек. В Индия, както и навсякъде другаде, е пълно с лъжлива духовност, през която се налага да преминеш преди да стигнеш до същината. Търсещият истинската духовност често трябва да проправя пътя си през купища обучени мистици и акробати. Тези хора добре са оттренирали мускулите и на ума, и на тялото си, и са постигнали забележителна ефективност. Усъвършенствали са изкуството на концентрацията и почти са успели да установят пълен контрол над умствените си процеси. Много от тях са развили сили, които ние разпознаваме като окултни.
Всички те представляват голям интерес и си заслужава да бъдат изследвани от учените, заинтересувани от феномените на ума. Истината обаче не се крие там. Те определено не са източник на духовност. Тези хора нямат нищо общо със святата тайнствена Индия, която господин Брънтън издирва. Той ги е видял, опознал ги е, описал ги е и е продължил по пътя си. Неговата цел е да открие духовност в нейната най-чиста и истинска форма и накрая успява.
Пол Брънтън разкрива въплъщението на всичко свещено, което се пази в Индия, там, далече от човешкия взор, навътре в джунглата - или високо в Хималаите - местата, към които святите хора винаги се завръщат. Махариши - великият мъдрец - е човекът, който най-много впечатлява господин Брънтън. Но той не е единственият. Из Индия се намират още неколцина като него. Те са символ на истинския гений на Индия и именно чрез тях се проявява всемогъщата сила на вселената. Тези святи хора са сред най-големите ценности на земята, които си заслужава да бъдат търсени, и в тази книга виждаме резултатите от един такъв духовен стремеж."
Из книгата