"Няколко месеца след като се запознах с Шона на един семинар, тя ми изпрати имейл, в който ме питаше дали искам да се видим по време на предстоящото ѝ пътуване до Хюстън. Наскоро бях прочела книгата ѝ "Хляб и вино" и бях толкова възхитена, че преглътнах обичайното "С удоволствие, но сега съм прекалено заета" в полза на сърдечното "Разбира се! Ела, а аз ще сготвя нещо за вечеря!".
Шона притежава ревностна страст към гостоприемството, срещите и приготвянето на вкусна храна за приятели – страст, която намирам за заразителна и вдъхновяваща. Разбира се, когато денят на срещата настъпи, вдъхновението ми прерасна в ужас. Домът ми беше в пълен безпорядък, закъснявах с две седмици с предаването на книгата, която пишех, и изглеждах точно толкова уморена и съсипана, колкото се и чувствах. Мечтаех си за вечер на дивана пред телевизора с малко чипс и кесо. Сама.
Докато се колебаех "да отменя или да спазя" уговорката, си спомних думите на свети Бенедикт: "Нека всички гости, които дойдат, бъдат приети като Христос!". Бих ли отменила уговорка с Исус, за да се скрия от живота с пакет чипс в скута и с повторенията на "Закон и ред"? Надявам се, че не. Макар че има дни, в които не съм толкова сигурна. Но не се тревожете – Бог е напълно категоричен по отношение на тази дилема. Обсъждаме я редовно.
В уречения ден реших да посрещна Шона по най-гостоприемния начин, който познавам – с любов и абсолютна откровеност. Стоплих малко чили с аромат на пуйка и тамалес, обух удобни панталони и отворих входната врата. Прегърнахме се за кратко, после Шона ме погледна право в очите и попита:
– Как си?
Усещаше се, че въпросът ѝ е искрен. Очите ми се навлажниха и отговорих:
– Уморена съм. Объркана. Малко самотна. Но се държа.
Шона се усмихна и в нейните очи също се появиха сълзи.
– И аз, приятелко. И аз. Толкова е трудно понякога.
Времето, което прекарахме заедно онази вечер, беше благословено. По една проста причина – избрахме да сме истински, да бъдем в настоящето, вместо да се преструваме на перфектни. Вярвам, че ако искаш да обясниш какво означава да се разкриеш и да живееш в настоящето, най-добрият начин е да разкажеш история, и точно това предлага Шона с тази книга. Тя ни подарява този сборник с разкази, които са истински, откровени и близки по един утешителен, но и малко неудобен начин (каквато понякога може да бъде истината).
"Изкуството да бъдеш несъвършена" е покана да приемем с отворени обятия отново в живота си хората, които обичаме, и дори себе си. Това не е лека задача, но Шона стои на прага и знае точно как да ни накара да се почувстваме като у дома."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
