Бели грехове

Помниш ли първата ни целувка, Гоги?
Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко...
Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме арестуваха! Бившата ми отишла при следователя. Казала, че съм признал, че съм убил майка си!!! От нейните думи скалъпиха обвинението без доказателства.
Двадесет и седем месеца изкарах в ада! Тринадесет месеца ме държаха с осъдените на смърт и доживотен затвор, та дано да ме пречупят! Но аз издържах... и ме оправдаха!
Един ден ме повикаха в Първо районно, за да разпиша протокол от социалната служба. Забраняваха ми да те доближавам. Пак ме предаде, Гоги. Бях ти дал всичко, което мъж на моята възраст, с моите възможности можеше да ти даде! Но, откъде тази омраза, Гоги?!
И въпреки болката и обидата, въпреки всичките ти предателства аз те обичам, Гоги.
Навярно съм луд.

Арос
София, 1000
office@arros.bg