Танц на вселени

Танц на вселени Антония Нотева Времетраене: 0:57 мин. Буря Люси Елеазар Времетраене: 0:57 мин. Приказки за времето Людмила Нинова Времетраене: 15:01 мин. Йордан Йовков Времетраене: 1:19 мин. Чифликът край границата Йордан Йовков Времетраене: 1:10 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Какво си готов да пожертваш, за да бъдеш щастлив? Забавна, сладка и секси нетипична любовна история.

Алис има перфектната работа, нова кола и красив котарак със странни навици. Какво повече би могла да иска от живота една млада, амбициозна и независима жена? Тя е безнадеждна романтичка, но не вярва в съществуването на Господин Перфектен. Затова пък си представя какъв щеше да е животът ѝ в една паралелна вселена, където всичко е съвършено.

Когато среща Максим, в негово лице открива духовит мъж, с когото си разменят пиперливи закачки. Това е и причината да станат толкова добри приятели. Лесното общуване и непрестанните шеги между двамата ги сближават, но съществува ли истинско приятелство между двата пола, или винаги има и сексуално привличане? В другата вселена той би бил нейният перфектен партньор, но в реалността нещата не са толкова прости, защото Максим има прекрасна годеница, а животът не е романтична комедия с щастлив край.

Обаче съдбата понякога има извратено чувство за хумор.

Тя се казва Антония Нотева и живее (поне) два живота - подобно на героя Нео от "Матрицата" (любим филм) - един официален и един подмолно удовлетворяващ. За официалния (онзи на дългогодишен държавен служител) тя отдавна се оправдава, че не само се е случил случайно, но и още по-случайно продължава да се случва. За подмолния, който нахално оставя все по-видими доказателства през годините, може да се кажат няколко неща. Всъщност Антония е от онези неспокойни души, които не могат да си намерят нито мястото, нито призванието. И някога е завиждала на хората, които знаят за какво са родени. За едната и единствена цел. Защото при нея целите винаги са били много - красота, познание, смях, вълнение, развитие, свързване... И дали ще ги намира през рисуването с различни техники, през фотографията и приложните изкуства, през адреналиновите преживявания, през дълбокото свързване с различни типове хора или през писането на поезия, статии, романи... всъщност не е толкова важно. Важното е да има съзидание, смисъл и емоция...

Като дете Антония вярваше, че ще стане художник. На 20 искаше да става психолог. На 25 мечтаеше да бъде фотограф. На 30 прописа стихове, а някакви хора заблудено я наградиха за някои от тях. Така на 33 си повярва достатъчно, за да издаде своята стихосбирка "Дресьор на хаоса". А на 34 (почти 35) започна първия си разказ. Поне много се надяваше да напише разказ. На 100-ната страница трябваше да признае провала си. Така се роди първият ѝ роман - "Танц на вселени". На 42 (явно трябва да има 4-ка в годините) на шега написа още две книги. Ей така, за да докаже, че 7-годишната пауза е само за заблуда... Книгите ѝ са романтични, а темата за любовта я интересува отдавна. Толкова отдавна, че чак от миналия век. Може би затова завърши и магистратура "Социални изследвания на пола" в Софийския университет - защото е твърде капризна, за да учи неща, които не са ѝ интересни.

В промеждутъка между създаването на дългите творби реши да пробва и късата форма на прозата, като създаде над 40 статии за сайтовете "Гнездото", "Момичетата от града" и "Evolife". Честно казано, беше предизвикателство да се изкаже накратко в страница и половина, но чудесата се случват независимо от това дали вярваме в тях... А темите бяха разнообразни, не като в романите ѝ...

Какво още да кажем за Антония? Че обича да се мотаят в краката ѝ и затова към детето прибави и две котки. "Колкото повече, толкова повече..." според Мечо Пух.

Понеже е досадно любопитна, търси отговори на различни места - в психологията, астрологията, нумерологията, Хюман дизайн, духовните науки... И с годините открива, че наистина всички пътища водят към Рим...

Всъщност обича да вкусва живота. Затова лети с парапланер, кара каяк, пробва рафтинг, изкачва планински и лични върхове, стреля с пушка, очи и други, танцува салса, кизомба, бачата, спортува зумба и ядене на крак, язди кон, камила, мотор и каквото друго се навие... Има цял списък с още неосъществени екшън идеи, съставен в тийнейджърските години, когато съзнанието ѝ обяздваше лудории в приключенските романи...

Антония е търсач. И комик. И сърце. И колекционер. Колекционер на мигове. И реални, и нереални. Защото за душата няма значение в коя вселена е преживяна емоцията...

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg