Българското масонство (1807 - 2007)

Някои сравнения между Християнството и Масонството Защо масоните погубват душите си Християнската религия учи, че Бог е Творецът на всичко съществуващо. Той създава духовния и материалния свят от нищото с помощта на Своето Слово. Бог е Личност, Която се проявява в три Лица- : Бог- Отец, Бог- Син и Бог- Свети Дух. Той създава Ангелите, създава и човека по Свой образ и подобие. Бог е съвършен. В Своите стремежи и действия Той се ръководи от представите за най-висшето добро. Творецът обича хората и всички Свои създания. На праведниците е отредил вечно блаженство в Небесното Царство.Човек спасява душата си чрез вяра в Единородния Божи Син Иисус Христос и с добри дела, извършени в Негова прослава. Според масонските представи за Бога, Той не е личност, а върховно същество, наречено Велик архитект на вселената или Велик архитект на всички светове. Според масоните, Великият архитект е събирателен образ на езическите божества от древността, плюс Йехова, Христос, Мохамед, Буда...т.е. един и същи Дух се проявява в различни божествени образи. Масонският архитект не създава вселената, а само я подрежда. Масоните избягват въпроса кой сътвори света. Защото отговорът на този въпрос може да бъде само един- Бог. Бог е близо до хората. Той непрекъснато полага усилия за тяхното духовното и нравствено израстване, бди над тях и ги учи. Внимателно наблюдава постъпките им. Помага им. В същото време изисква от тях послушание, така, както бащата го изисква от своите деца. Смирените поощрява, а непокорните вразумява. Благ и милостив, Бог отглежда Своите създания с любов, но винаги е готов да ги накаже за дързостта и злите им дела. Изпълнението на заповедите Му е основата, върху която всеки християнин трябва да стъпи, за да израстне като съвършено същество. Бог е справедлив Съдия- в деня на Страшния Съд всяка човешка душа ще застане пред Него, за да даде отговор за земните си дела. Тези, които са вярвали в Иисус Христос и са вършели добро,Той ще приеме; неверниците, изменниците,злите и горделивите ще отхвърли. Великият архитект на масоните не се намесва в живота на хората. Той е един пасивен "наблюдател" на света, дистанциран от човеците, морално безпристрастен и неангажиран към обществото и проблемите му. Масонският архитект не изисква, не налага заповеди, не поощрява, нито наказва. Така погледнато, човекът получава огромна свобода. Той не е заплашен от Божествено възмездие за греховете си; не му се налага да пада на колене пред Бога и да моли за прошка; не му се налага да дава отговор за лошите си постъпки. Силните, овластените и богатите могат да вършат каквото пожелаят- "Великият архитект" няма да ги накаже. В религиозната философия това схващане за Бога се нарича деизъм. Деизмът признава Бог за първопричина на света, но отрича Неговото Лично битие и вмешателството Му в природата и в живота на хората. Той получава широко разпространение през 17-18 век. Деизмът не е нищо друго, освен един интелектуален бунт срещу Бога, желанието на просветителите от онази епоха да избягат от духовните си задължения към Твореца и ближните. Човекът вече не носи нравствена отговорност пред Бог за постъпките си, смирението става ненужно. Но нали точно смирението е онази черта, която, наред с любовта, Бог постави на първо място сред Християнските добродетели."Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш"- казва псалмопевецът. /Пс. 50:19/ Сам Христос изми краката на учениците Си и с това ни даде пример как да се смиряваме. Послушанието пред Всевишния е признак за силна вяра и синовна обич. Смиреният човек не мисли високо за себе си, не се превъзнася над ближните. Той знае, че няма нищо свое, че всичко, което притежава-дарби, таланти, материални блага, здраве, семейно благополучие е от Бог. Успехите си отдава на Божията благодат и на милосърдието на Твореца. За всичко благодари на Бога, изпълнен е с любов към своя Създател. Смирението е първата Християнска добродетел, която Спасителят оповести в Своята проповед на планината: "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно"/Св.ев. Ап.Мат.5:3/ Смиреният християнин преодолява егоизма си и живее не за себе си, а за Бога и ближните. Той съзнава своето нравствено несъвършенство и развива своите добродетели, като се стреми към богоподобие. Негов идеал е Господ Иисус Христос. Деизмът е пример за човешка гордост. Деистите приписват всички достижения на цивилизацията- наука, изкуство, икономика, развитие на производителните сили и пр. на човека и на човешкия гений, и отхвърлят всяка мисъл за Божествена намеса и помощ. Бог, според деистите, няма принос в развитието на обществото.Той само наблюдава и не се намесва. Именно гордостта- това измамно чувство за превъзходство над другите, лежи в основата и на масонството. Неслучайно в масонските ложи се събират хора с високо обществено положение. Чувството за принадлежност към едно отбрано общество, към един затворен елит, изпълва цялата атмосфера на масонството. Специфичната тайнственост на масонските сбирки, обвитата в легенди история на "свободните зидари", високопарните речи и фалшивата помпозност на масонската риторика, ни насочва към подобни съждения. Но "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат"/Св. Ап. Як.4:6 / За Твореца няма нищо по- отблъскващо и неприятно от човешката гордост."Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат"- казва Христос/ Св.ев Ап.Лука 18:14/ Гордостта е майка на всички грехове и корен на злото. Тя изкушава човека да се превъзнася и да гледа с презрение "малките", бедните и слабите; да се любува на собственото си "аз", като отдава всеки успех на своята сила, на своите качества и способности; да живее за себе си и да търси единствено собственото си преуспяване и благополучие. Краен продукт на човешката гордост е отричането на Бога или наглото възставане срещу волята Му. Заслепен от гордост, ангелът Денница /Луцифер/ поиска да седне на Божия престол и поведе една третина от небесните ангели на война срещу Вседържителя. Той поиска да бъде Бог, затова заслужено бе наказан. За него Св.прор. Исая казва: "Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по- горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята." /Св.прор.Ис.14:12-15 / Християнството е духовно учение, което проповядва нравственост, стреми се да развие най- добрите качества в човека, опитва се да направи света по- добър и хуманен. То е битка със злото вътре в хората, борба за духовното им обновление. "Царството Божие", за което говори Христос, е царство на духа- то е любов към Бога и ближния, преодоляване на греха и смъртта, познаване на Бога и учението Му, вечен живот в Христа. Християнинът се бори не за придобиване на земни блага, а да бъде един Дух с Бога. "Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде./Св.ев. Ап.Йоан14:17/ Целта на масонството е материална. Зад каквито и фрази да се прикриват масоните, тяхната цел е придобиване на земна власт и блага. Организацията им е привидно е отворена за всякакви хора /самите масони парадират със свободомислие, демократизъм и толерантност към убежденията на другите/, но един внимателен поглед върху състава на масонските ложи ни убеждава, че основния критерий, по който се подбират бъдещите членове на ложите е тяхната състоятелност и властови позиции в обществото. Християнската религия се крепи на догматите. Догматите са основните принципи на вярата, приети за безусловна истина от Православната църква на седемте Вселенски събори. Те не подлежат на съмнение и на обсъждане. Църквата е формулирала в догмати най- важните библейски истини, които имат пряко отношение към спасението на човека. Оформени са от боговдъхновени люде, доказали с чистотата на живота и делата си безрезервната си преданост към Християнското учение. Християнинът трябва да приема догматите за абсолютна истина, така както искрено вярва в Бога. Всяка догматична промяна би довела до разпад на Православното учение. Учението на масоните е антидогматично.Основно изискване за да станете член на това затворено общество е да вярвате в Бог /Вече видяхме как изглежда масонският "архитект"/. Пак, според масоните, те не се стремят да заместят или да изместят някоя от традиционните религии. Всеки член на масонска ложа или кандидат за членство може да изповядва собствените си религиозни убеждения, да чете която поиска от "свещените книги". Той може да вярва в Христос, или в който и да е "учител", и в същото време да почита "великия архитект" като върховен във вселената. На масонските сбирки, редом с Библията могат да стоят Корана, Бхабават Гита,Талмуда и т.н. Християнството е религия. Религията разглежда отношенията Бог- човек. От латински, думата означава благоговеене, свещено задължение пред Бога. Християнството- това е чист и възвишен живот за слава на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и за доброто на всички хора. Християнската религия се явява съвкупност и система от възгледи и обичаи, основани на вярата в Триединния Бог, на моралните християнски норми и ценности, на християнските ритуали, и е институционализирана в Св. Православна Църква. Крайната цел на нашата религия е богопознанието и спасението на човешката душа. Според самите масони, масонството не е религия: то разглежда не отношенията между Бога и човека, а отношенията между човека и човека през призмата на религиозната етика и морал. Според тях, то е братство с религиозен характер, което разрешава на своите членове да бъдат верни на собствените си религиозни убеждения. Позволява се да изповядваш вярата си в Христос, и в същото време да вярваш във великия архитект. Можеш да участвуваш в християнското богослужение, а след това да участвуваш в масонски ритуал. Някъде след втората половина на 19- ти век, масоните допускат в редовете си и атеисти. Въпреки,че едно от условията за членство в масонските ложи се явява вярата в Бога, очевидно е, че масоните се опитват да Го "отстранят", като Го "дистанцират" от себе си. Отношението на християнина към Бог е коленопреклонно. Бог е средоточие на неговите мисли, чувства и копнежи. Християнинът е изпълнен със синовна обич и признателност към своя Творец. В отношението на масоните към "великия архитект" липсва тази сърдечност и признателност, която християните имат към Бога, няма я топлотата на синовната любов. След като "архитектът" е едно дистанцирано и безучастно към живота и проблемите на хората Върховно същество, то и отношението на масоните към него ще бъде формално и хладно. Възможно ли е да си истински християнин, и в същото време да членуваш в масонска ложа? Възможно ли е да спасиш душата си, ако си масон? Крайната цел на Християнството е спасението на човешките души, а това се постига чрез вяра в Иисус Христос. Той е единствената врата, водеща към Божието царство. Господ казва: "Аз съм вратата: който влезе през Мене ще се спаси /Св.ев.Ап.Йоан 10:9/. Но казва още:"Всички, които са идвали преди Мене са крадци и разбойници" /Св.ев.Ап.Йоан 10:8/. Кои са тези "крадци" и "разбойници"? Това са езическите лъжебогове, които масоните смятат за едно от проявленията на "архитекта на вселената". Но още в Стария Завет Бог забранява на Своя избран народ да вярва в каквито и да е езически божества и призовава монотеистите- евреи да унищожават техните изображения: "Недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши" /Изход 23:24 / При това положение никой християнин-масон не би могъл да спаси душата си. Приемането, че Христос е едно от проявленията на "великия архитект", и че е един дух с езическите лъжебогове е пълен абсурд. Виждаме, че Сам Господ отрича тези "богове", като ги нарича "крадци и разбойници". Не може Христос да бъде сравняван и отъждествяван със Зевс, Тангра, Озирис. Не може Синът Божий да бъде едно цяло с обикновени хора като Мохамед или Буда, па макар и, според техните последователи духовно извисени. Да приемеш, че Господ Иисус Христос е един дух с тях, е равносилно на отричане от Христос. А всеки, който се отрече от Бог, не може да влезе в Божието царство. Масоните и сродните им организации- ротарианци, лайънисти и пр. се занимават с благотворителна дейност. В това няма нищо лошо: благотворителността и щедростта са християнски добродетели. Проблемът е, че без правилна вяра в Бог, дори да живееш добродетелно, не можеш да спасиш душата си. Спасението на душите се постига с участие в живота на Православната Църква- в богослуженията и тайнствата, със спазването на Божите заповеди и с добри дела, извършени в името на Бога. Християните- масони няма да влязат в Божието царство, ако не се покаят. Участието им в масонски сбирки и масонски ритуали, и най- вече приемането на масонската идея за Върховното същество- архитекта на всички светове е несъвместимо с учението на Църквата за Бога. Светата Православна църква признава само един Бог-Света Троица. Каноните на Православието забраняват на християните да участвуват в каквито и да е ритуали с религиозен характер, освен в православни. Да участвуваш в християнско богослужение, а след това да нахлузваш масонската престилка е равносилно на измяна на Християнството. Християнската религия е създадена от Бога за всички хора. В лицето на Православната църква имаме Богочовешка религиозна институция, Глава на която е Господ Иисус Христос. Наречена Тяло Христово, Църквата обединява стотици милиони вярващи и ги сплотява в името на Света Троица. Целта на Христовата църква е,чрез проповядване на Евангелието да спомогне за духовното им израстване, и чрез приобщаване към нейния живот да спаси душите им. Масонството е тайно общество от внимателно подбрани личности. Тази организация не е отворена за всеки. В нея членуват предимно богати и влиятелни хора. Много от тях заемат ключови позиции в обществото. Ръководители на висшите степени в масонството понякога остават скрити.Главното, което свързва масоните е желанието им за материален просперитет и за власт, а не стремеж за духовно израстване и спасение на душите. Огнян Христов- богослов werrens@abv.bg

Някои сравнения между Християнството и Масонството Защо масоните погубват душите си Християнската религия учи, че Бог е Творецът на всичко съществуващо. Той създава духовния и материалния свят от нищото с помощта на Своето Слово. Бог е Личност, Която се проявява в три Лица- : Бог- Отец, Бог- Син и Бог- Свети Дух. Той създава Ангелите, създава и човека по Свой образ и подобие. Бог е съвършен. В Своите стремежи и действия Той се ръководи от представите за най-висшето добро. Творецът обича хората и всички Свои създания. На праведниците е отредил вечно блаженство в Небесното Царство.Човек спасява душата си чрез вяра в Единородния Божи Син Иисус Христос и с добри дела, извършени в Негова прослава. Според масонските представи за Бога, Той не е личност, а върховно същество, наречено Велик архитект на вселената или Велик архитект на всички светове. Според масоните, Великият архитект е събирателен образ на езическите божества от древността, плюс Йехова, Христос, Мохамед, Буда...т.е. един и същи Дух се проявява в различни божествени образи. Масонският архитект не създава вселената, а само я подрежда. Масоните избягват въпроса кой сътвори света. Защото отговорът на този въпрос може да бъде само един- Бог. Бог е близо до хората. Той непрекъснато полага усилия за тяхното духовното и нравствено израстване, бди над тях и ги учи. Внимателно наблюдава постъпките им. Помага им. В същото време изисква от тях послушание, така, както бащата го изисква от своите деца. Смирените поощрява, а непокорните вразумява. Благ и милостив, Бог отглежда Своите създания с любов, но винаги е готов да ги накаже за дързостта и злите им дела. Изпълнението на заповедите Му е основата, върху която всеки християнин трябва да стъпи, за да израстне като съвършено същество. Бог е справедлив Съдия- в деня на Страшния Съд всяка човешка душа ще застане пред Него, за да даде отговор за земните си дела. Тези, които са вярвали в Иисус Христос и са вършели добро,Той ще приеме; неверниците, изменниците,злите и горделивите ще отхвърли. Великият архитект на масоните не се намесва в живота на хората. Той е един пасивен "наблюдател" на света, дистанциран от човеците, морално безпристрастен и неангажиран към обществото и проблемите му. Масонският архитект не изисква, не налага заповеди, не поощрява, нито наказва. Така погледнато, човекът получава огромна свобода. Той не е заплашен от Божествено възмездие за греховете си; не му се налага да пада на колене пред Бога и да моли за прошка; не му се налага да дава отговор за лошите си постъпки. Силните, овластените и богатите могат да вършат каквото пожелаят- "Великият архитект" няма да ги накаже. В религиозната философия това схващане за Бога се нарича деизъм. Деизмът признава Бог за първопричина на света, но отрича Неговото Лично битие и вмешателството Му в природата и в живота на хората. Той получава широко разпространение през 17-18 век. Деизмът не е нищо друго, освен един интелектуален бунт срещу Бога, желанието на просветителите от онази епоха да избягат от духовните си задължения към Твореца и ближните. Човекът вече не носи нравствена отговорност пред Бог за постъпките си, смирението става ненужно. Но нали точно смирението е онази черта, която, наред с любовта, Бог постави на първо място сред Християнските добродетели."Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш"- казва псалмопевецът. /Пс. 50:19/ Сам Христос изми краката на учениците Си и с това ни даде пример как да се смиряваме. Послушанието пред Всевишния е признак за силна вяра и синовна обич. Смиреният човек не мисли високо за себе си, не се превъзнася над ближните. Той знае, че няма нищо свое, че всичко, което притежава-дарби, таланти, материални блага, здраве, семейно благополучие е от Бог. Успехите си отдава на Божията благодат и на милосърдието на Твореца. За всичко благодари на Бога, изпълнен е с любов към своя Създател. Смирението е първата Християнска добродетел, която Спасителят оповести в Своята проповед на планината: "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно"/Св.ев. Ап.Мат.5:3/ Смиреният християнин преодолява егоизма си и живее не за себе си, а за Бога и ближните. Той съзнава своето нравствено несъвършенство и развива своите добродетели, като се стреми към богоподобие. Негов идеал е Господ Иисус Христос. Деизмът е пример за човешка гордост. Деистите приписват всички достижения на цивилизацията- наука, изкуство, икономика, развитие на производителните сили и пр. на човека и на човешкия гений, и отхвърлят всяка мисъл за Божествена намеса и помощ. Бог, според деистите, няма принос в развитието на обществото.Той само наблюдава и не се намесва. Именно гордостта- това измамно чувство за превъзходство над другите, лежи в основата и на масонството. Неслучайно в масонските ложи се събират хора с високо обществено положение. Чувството за принадлежност към едно отбрано общество, към един затворен елит, изпълва цялата атмосфера на масонството. Специфичната тайнственост на масонските сбирки, обвитата в легенди история на "свободните зидари", високопарните речи и фалшивата помпозност на масонската риторика, ни насочва към подобни съждения. Но "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат"/Св. Ап. Як.4:6 / За Твореца няма нищо по- отблъскващо и неприятно от човешката гордост."Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат"- казва Христос/ Св.ев Ап.Лука 18:14/ Гордостта е майка на всички грехове и корен на злото. Тя изкушава човека да се превъзнася и да гледа с презрение "малките", бедните и слабите; да се любува на собственото си "аз", като отдава всеки успех на своята сила, на своите качества и способности; да живее за себе си и да търси единствено собственото си преуспяване и благополучие. Краен продукт на човешката гордост е отричането на Бога или наглото възставане срещу волята Му. Заслепен от гордост, ангелът Денница /Луцифер/ поиска да седне на Божия престол и поведе една третина от небесните ангели на война срещу Вседържителя. Той поиска да бъде Бог, затова заслужено бе наказан. За него Св.прор. Исая казва: "Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по- горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята." /Св.прор.Ис.14:12-15 / Християнството е духовно учение, което проповядва нравственост, стреми се да развие най- добрите качества в човека, опитва се да направи света по- добър и хуманен. То е битка със злото вътре в хората, борба за духовното им обновление. "Царството Божие", за което говори Христос, е царство на духа- то е любов към Бога и ближния, преодоляване на греха и смъртта, познаване на Бога и учението Му, вечен живот в Христа. Християнинът се бори не за придобиване на земни блага, а да бъде един Дух с Бога. "Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде./Св.ев. Ап.Йоан14:17/ Целта на масонството е материална. Зад каквито и фрази да се прикриват масоните, тяхната цел е придобиване на земна власт и блага. Организацията им е привидно е отворена за всякакви хора /самите масони парадират със свободомислие, демократизъм и толерантност към убежденията на другите/, но един внимателен поглед върху състава на масонските ложи ни убеждава, че основния критерий, по който се подбират бъдещите членове на ложите е тяхната състоятелност и властови позиции в обществото. Християнската религия се крепи на догматите. Догматите са основните принципи на вярата, приети за безусловна истина от Православната църква на седемте Вселенски събори. Те не подлежат на съмнение и на обсъждане. Църквата е формулирала в догмати най- важните библейски истини, които имат пряко отношение към спасението на човека. Оформени са от боговдъхновени люде, доказали с чистотата на живота и делата си безрезервната си преданост към Християнското учение. Християнинът трябва да приема догматите за абсолютна истина, така както искрено вярва в Бога. Всяка догматична промяна би довела до разпад на Православното учение. Учението на масоните е антидогматично.Основно изискване за да станете член на това затворено общество е да вярвате в Бог /Вече видяхме как изглежда масонският "архитект"/. Пак, според масоните, те не се стремят да заместят или да изместят някоя от традиционните религии. Всеки член на масонска ложа или кандидат за членство може да изповядва собствените си религиозни убеждения, да чете която поиска от "свещените книги". Той може да вярва в Христос, или в който и да е "учител", и в същото време да почита "великия архитект" като върховен във вселената. На масонските сбирки, редом с Библията могат да стоят Корана, Бхабават Гита,Талмуда и т.н. Християнството е религия. Религията разглежда отношенията Бог- човек. От латински, думата означава благоговеене, свещено задължение пред Бога. Християнството- това е чист и възвишен живот за слава на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и за доброто на всички хора. Християнската религия се явява съвкупност и система от възгледи и обичаи, основани на вярата в Триединния Бог, на моралните християнски норми и ценности, на християнските ритуали, и е институционализирана в Св. Православна Църква. Крайната цел на нашата религия е богопознанието и спасението на човешката душа. Според самите масони, масонството не е религия: то разглежда не отношенията между Бога и човека, а отношенията между човека и човека през призмата на религиозната етика и морал. Според тях, то е братство с религиозен характер, което разрешава на своите членове да бъдат верни на собствените си религиозни убеждения. Позволява се да изповядваш вярата си в Христос, и в същото време да вярваш във великия архитект. Можеш да участвуваш в християнското богослужение, а след това да участвуваш в масонски ритуал. Някъде след втората половина на 19- ти век, масоните допускат в редовете си и атеисти. Въпреки,че едно от условията за членство в масонските ложи се явява вярата в Бога, очевидно е, че масоните се опитват да Го "отстранят", като Го "дистанцират" от себе си. Отношението на християнина към Бог е коленопреклонно. Бог е средоточие на неговите мисли, чувства и копнежи. Християнинът е изпълнен със синовна обич и признателност към своя Творец. В отношението на масоните към "великия архитект" липсва тази сърдечност и признателност, която християните имат към Бога, няма я топлотата на синовната любов. След като "архитектът" е едно дистанцирано и безучастно към живота и проблемите на хората Върховно същество, то и отношението на масоните към него ще бъде формално и хладно. Възможно ли е да си истински християнин, и в същото време да членуваш в масонска ложа? Възможно ли е да спасиш душата си, ако си масон? Крайната цел на Християнството е спасението на човешките души, а това се постига чрез вяра в Иисус Христос. Той е единствената врата, водеща към Божието царство. Господ казва: "Аз съм вратата: който влезе през Мене ще се спаси /Св.ев.Ап.Йоан 10:9/. Но казва още:"Всички, които са идвали преди Мене са крадци и разбойници" /Св.ев.Ап.Йоан 10:8/. Кои са тези "крадци" и "разбойници"? Това са езическите лъжебогове, които масоните смятат за едно от проявленията на "архитекта на вселената". Но още в Стария Завет Бог забранява на Своя избран народ да вярва в каквито и да е езически божества и призовава монотеистите- евреи да унищожават техните изображения: "Недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши" /Изход 23:24 / При това положение никой християнин-масон не би могъл да спаси душата си. Приемането, че Христос е едно от проявленията на "великия архитект", и че е един дух с езическите лъжебогове е пълен абсурд. Виждаме, че Сам Господ отрича тези "богове", като ги нарича "крадци и разбойници". Не може Христос да бъде сравняван и отъждествяван със Зевс, Тангра, Озирис. Не може Синът Божий да бъде едно цяло с обикновени хора като Мохамед или Буда, па макар и, според техните последователи духовно извисени. Да приемеш, че Господ Иисус Христос е един дух с тях, е равносилно на отричане от Христос. А всеки, който се отрече от Бог, не може да влезе в Божието царство. Масоните и сродните им организации- ротарианци, лайънисти и пр. се занимават с благотворителна дейност. В това няма нищо лошо: благотворителността и щедростта са християнски добродетели. Проблемът е, че без правилна вяра в Бог, дори да живееш добродетелно, не можеш да спасиш душата си. Спасението на душите се постига с участие в живота на Православната Църква- в богослуженията и тайнствата, със спазването на Божите заповеди и с добри дела, извършени в името на Бога. Християните- масони няма да влязат в Божието царство, ако не се покаят. Участието им в масонски сбирки и масонски ритуали, и най- вече приемането на масонската идея за Върховното същество- архитекта на всички светове е несъвместимо с учението на Църквата за Бога. Светата Православна църква признава само един Бог-Света Троица. Каноните на Православието забраняват на християните да участвуват в каквито и да е ритуали с религиозен характер, освен в православни. Да участвуваш в християнско богослужение, а след това да нахлузваш масонската престилка е равносилно на измяна на Християнството. Християнската религия е създадена от Бога за всички хора. В лицето на Православната църква имаме Богочовешка религиозна институция, Глава на която е Господ Иисус Христос. Наречена Тяло Христово, Църквата обединява стотици милиони вярващи и ги сплотява в името на Света Троица. Целта на Христовата църква е,чрез проповядване на Евангелието да спомогне за духовното им израстване, и чрез приобщаване към нейния живот да спаси душите им. Масонството е тайно общество от внимателно подбрани личности. Тази организация не е отворена за всеки. В нея членуват предимно богати и влиятелни хора. Много от тях заемат ключови позиции в обществото. Ръководители на висшите степени в масонството понякога остават скрити.Главното, което свързва масоните е желанието им за материален просперитет и за власт, а не стремеж за духовно израстване и спасение на душите. Огнян Христов- богослов werrens@abv.bg