"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Откакто се помни, Сибил ван Антверп пише писма и понякога имейли на своите близки, на приятелите и съседите си, на любими писатели и напълно непознати хора, за да осмисли живота и мястото си в него. Малко по малко пред нас като вълшебен пъзел изниква нелеката съдба на тази жена, която накрая имаме чувството, че сме познавали винаги. Пригответе се да се посмеете, да поплачете и да се замислите над важните неща по пътя ни – както става винаги благодарение на голямата литература. Тази книга е като нежна прегръдка, като свеж повей в зноен ден, като добра дума за онези, които се нуждаят от подкрепа. Изпълнен с мъдростта, ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |