Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Бъди хладнокръвен. Изправи се срещу мрака. Тринайсет невинни и един виновен... Огледайте се и може да видите смразяващото лице на злото! Майсторът разказвач Стивън Кинг ни предлага изключителен роман с преплитащи се сюжетни линии - едната е за убиец, поел на диаболична мисия и движен от жажда за мъст, другата е за религиозен фанатик, който си е набелязал известна политическа активистка, защитаваща правата на жените. А в главната роля отново е любимата ни Холи Гибни в компанията на нови и запомнящи се герои. Когато полицията в Бакай Сити получава странно писмо, в което авторът заплашва да убие тринайсет невинни и един ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
Романът "Един живот" е признат за шедьовър на френската класическа литература. Според Лев Толстой това е най-добрият роман на Мопасан и втори след "Клетниците" в цялата френска литература. Това е роман за живота на Жана де Во, страстна и обсебена от чувствата си жена, обречена да стане жертва на собствената си житейска неприспособимост и жаждата да чувства живота в цялата му пълнота. "Един живот" е история за изгубените илюзии, несбъднатите желания и предаността. Това не е трагедия, а по-скоро тихата незабележима драма на човешкия живот. В книгата са включени 38 илюстрации, създадени от ... |
|
"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
"Led Zeppelin" е абсолютно явление - между членовете на бандата тече необяснима химия, която се претворява в албумите им, продавани в десетки милиони екземпляри. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, музикалният журналист Мик Уол увенчава дългогодишните си проучвания за Led Zeppelin в "Когато великани стъпваха по земята" и разкрива неподправената и величествена история на култовата банда. Авторът ни повежда на обиколка в бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често потресаващо издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците се леят в ... |