Всеки ден сме изправени пред избора дали да бъдем добри или лоши... Днес какво ще избереш? Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг, това което не би простил на себе си? Романът на Георги Бърдаров "Absolvo te" задава онези простички, но толкова важни въпроси. В книгата си авторът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Тримата главни герои са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидимите нишки на ... |
|
Това, което някога беше Хуйку набъбна, еректира, обрасна с десетки нови истории, отърка се в хилядната публика на Пощенска кутия за приказки и сега се завръща като Български антинародни приказки. Илюстрациите са дело на Ася Кованова и Андрей Кулев. ... |
|
Книгата на издателство "Омофор" е посветена на живота на съвременната подвижничка и православна мисионерка Майка Гавриила (1897 - 1992). Един живот в нестяжание, отдаден в служение на ближния в дара на любовта, който всичко лекува. Един вдъхновяващ пример, който ни лишава от най-удобното алиби: "Че такива неща не стават в наши дни? Че не сме знаели? Че не сме видели?", "защото живеем във време, оскъдно откъм светост". Майка Гавриила е именно човек от нашата епоха, който живее благовестието, диша благовестието, върши благовестието с всяка своя мисъл и постъпка. "Всичко видяхме... Всичко ... |
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Адът и раят на безсмъртната рок легенда Ronnie James Dio. Автобиографията на Рони Джеймс Дио е откровената изповед на един човек, постигнал мечтите си, открил любовта на живота си и призванието, което му е помогнало да вдъхновява поколения наред фенове по целия свят. Това е история за силата на любовта и верността, за мечтите, амбициите, приятелството и трънливия път към славата. За музиката като изкуство и капаните на музикалната индустрия. За битката със собственото его и за сблъсъка на характери в един свят, обитаван от величия. Рони Джеймс Дио започва да пише своята автобиография малко преди смъртта си през 2010 г. ... |
|
По действителни събития. Суров и нежен. Действителен и измислен. Книга - предупреждение. Изпитание. Роман като болка, като рана, като белег. Като спасение. Светулки зад решетките разглежда съдбите на две жени, белязани от поглъщаща ума и тялото алкохолна зависимост. Сюжетът обхожда пътищата, през които ги води заболяването им. Без остатък и пределно болезнено книгата назовава упадъка на ценностите, духовната празнота и вледеняващото отчуждение, които пристрастяването предизвиква. Преплетени като в гнездо на птица, между страниците ще откриете дълбоките бездни на човешкото страдание и възвишеното чувство на любовта и ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |