Бранимира и вишневото дърво

"През 2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6% докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. Към 2050 г. нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%. В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС.

По данни на Европейската статистическа агенция от 2001 г. насам, от страните в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място.

"Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г."

Днес в България има повече от 200 000 бездетни семейни и несемейни двойки. Около 50 000 от тях чакат своя ред, за да получат донорска яйцеклетка - и това е техният единствен шанс да се сдобият с дете. Този процес отнема между шест месеца и една година. Годишно се правят едва 1000 инвитро процедури с донорски яйцеклетки и донорски смерматозоиди.

Всеки четвърти българин в репродуктивна възраст страда от репродуктивно заболяване. Голям процент от тях разбират това прекалено късно. Съотношението между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно. Република България, 2021 г.

Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори да изкрещи, няма да има кой да чуе!

Всички приходи от продажбата на романа "Бранимира и вишненото дърво" ще бъдат дарени. Благодарение на всички вас, една или повече български бездетни двойки ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото.
Моля, помогнете!"
Ивайло и Соня

"Там, където съществувам, часовете, дните и годините не могат да се измерят! Аз съм безкрайно проявление във всяка една реалност, която някой някога може дори да си представи, че съществува!

Затворете очи и си представете свят, в който ви се иска да сте... Точно така! Малкото усмихнато момиченце, гледащо ви иззад вишневото дърво, съм аз - Бранимира!

Където и да съм, аз съм дребничка, с вързана отзад, силно начупена - почти къдрава, някъде между руса и рижава, коса. Очите ми са големи и светлозелени, а двете ми предни горни зъбчета, не зная защо и как, но са чаровно - поне така си мисля, леко събрани навътре, там където се опират едно в друго. Бузките ми са дебелички, но когато съм усмихната - все пак скулести, а веждите ми - винаги повдигнати, защото всичко в този живот ме изумява и не спира да ме учудва! Така пък, високото с набръчкан ефект чело, подчертава изражението ми на безкрайно щастие!

В което и въображение да се появя, винаги нося памучна, на разноцветни квадратчета блузка, без ръкави и светлозелено панталонче, които въобще не си отиват, но нали съм дете, моето облекло на никого не прави впечатление.

А поведението ми?

Защото съм дете, за околните съм такава, каквато съм - странна, а не каквато на тях им се иска да бъда - друга... различна от себе си... "нормална", според възгледите им, биха казали... Но, за себе си, в този многовариантен, почти всевъзможен свят, в който съществувам? За мен, тук и навсякъде другаде, аз съм всичко!

Те си мислеха, че съм затворена, нещастна и недоразвита, но това не беше така. Аз трябваше да науча бързо последния си урок за мъдрост, а за тази цел ми бяха необходими спокойствие и тишина. Защото, тепърва предстоеше нещо важно да се случи!

Сега, когато откриха моите заложби, аз съм дар за тях! Защо ли?
Защото, хората ми сложиха етикет - умствено увредена, но когато им разкрих Истината за моята вселена, изведнъж се оказах свръхспособна!

Въпреки, че неразбиращите ни, изследват хиляди като мен, погледът им върху нас е още силно ограничен. Те се залъгват, че разбират нашия свят, но аз им показах, че грешат.

Ние не можем да се съобразяваме със социалните правила, които ни се налагат, защото те са чужди и непонятни за нас. Ние не можем да им подражаваме, така както вие сляпо правите, защото за нас те са противоестествени.

Хората са убедени, че ние не сме в състояние да общуваме по адекватен начин. Че са нарушени способностите ни да създаваме приятелства и да разбираме чувствата на другите. Въобразили са си, че децата като мен, често имат забавено интелектуално развитие, поради което са приели, че трудно разбираме заобикалящия ни свят.

Някои от твърденията, които чух за нашето състояние е, че сме с нарушено развитие, което засяга способностите ни за контакт с околните, вследствие на което липсва подходящо отношение към вас - нормалните. Характерно за състоянието ни било, че липсва страхът при реални опасности, че страдаме от внезапни безпричинни изблици на плач, че имаме непоносимост към допир и постоянни проблеми с храненето. Че се наблюдава необяснима повишена или понижена чувствителност, заради системната липса на редовен сън.

Реалността е, че останалите хора не ни разбират и затова не откликват на нуждите ни. Ние сме уникални същества, носещи в себе си уникални светове, част от които не може да бъде всеки.

Деца като мен, избрани да разкрият Истината за съществуването, се раждат веднъж на една цяла епоха, но малко от нас се решават да говорят, защото светът рядко е готов за подобни разкрития.

Сега беше мой ред и въпреки, че смятам, че светът още не е на това ниво, да ни приеме и послуша, все пак поех отговорността и разкрих подробностите за своя собствен духовен път.

Така успях да смая всички! Изумих ги, като разруших представата им за децата като мен!

Защо идваме сред вас, защо живеем така - неприети, защо гаснем в уединение разказах!

Ако вярвате в нуждата от постепенно развитие в разнообразие, ако вярвате в свободния избор, ако сте неуверени да почувствате Вярата отвъд религиозното, за да се отърсите от излишното, ако сте на път да разчупите собствените си ограничени възприятия, за да прогледнете, чуйте някои от спомените ми! Те са последното, което ще споделя, защото заминавам и след това ще бъда недостижима за човешките същества!"
Из книгата