Вълк под леглото

"Вълк под леглото" на Стилиян Иванов е забележителен дебют, обещаващ да се превърне в литературно събитие.
Впечатляващо за мен, още на пръв поглед, дори и да не познавах текстовете от сборника, е търпението на автора да дебютира късно, след четиридесетата си година. Това намеква за прецизна работа, за целенасоченост. Стилиян Иванов знае какво иска да постигне с писането си и го прави със спокойната увереност на зрял писател, владеещ всички тънкости.

Чудното, чудодейното, надничат от всяка страница на тази проза. Но това не е чудото, което се противопоставя на света, не е чудото, което изисква неговата реакция, приемане или отхвърляне. Напротив - и носорогът, учещ децата за значението на звездите, и тялото на отдавна починал близък, появило се от заровен в пясъка варел, и хората, ловящи думи в реката - занимание, чието споделяне обмисля съществуването им, и вълкът, който ще поеме грижата за дете в напълно нормалния интериор на апартамент, са обикновена част от този свят на космическа сиротност.

Четох разказите от "Вълк под леглото" като апокриф за сънуването и умирането. Мога единствено да изказвам хипотези, защото авторът често умишлено ни лишава от веригата на причинно-следствените връзки и направо ни потапя в битието на приказното, където нещата просто се случват - явяват или изчезват, но си мисля, че присъщата безволевост на тези състояния, изгражда един крайно привлекателен, емпатичен свят, изпълнен с доброта. И това също е изненадващо, доколкото съвременната литература се опира на шока и позата. Стилиян Иванов обаче уверено бяга от модното и стига до нещо свое. Препоръчвам книгата на Стилиян Иванов и съм много любопитен да видя как читателите ще посрещнат този безкрайно интересен за мен автор."
Иво Рафаилов

"Едновременността, но и триизмерността на рефлексията от спомена към сегашното и от настоящето към отказаното по-нататъшно, е голямото постижение в тази проза."
Проф. д-р Людмил Димитров

Стилиян Иванов е роден през 1978 година. Завършил е Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън". Следвал е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". "Вълк под леглото" е дебютната му книга с разкази.

"В едно свое есе, антропологът Лорън Айсли пише, че хората сме космически сираци. А също така, че светът и животът в своята същност са приказка, която ги прави истински. Предполагам, че с разказите съм се опитал да прочета няколко изречения от нея. Не съм сигурен, че именно това е случаят, но след като го допускам, ще направя и още няколко догадки.

Лавдан може би е приказка за грижата. Навярно е разказвана много пъти по различни, отдалечени едно от друго крайбрежия, но думите би трябвало да са се запазили същите през годините. Или поне достатъчно близки. Когато си дете е хубаво, ако се появи някой, който да те накара да вдигнеш поглед към звездите. И си е направо прекрасно, когато този някой е твой познат носорог.

Упорството ни кара понякога да откопаваме дни наред случайно забелязан, стар и напълно ненужен варел. Също така ни помага да се посмеем, когато, застанали на дъното на изкопа, осъзнаем, че той не ни носи никаква полза. Поне привидно. Състоянието на нещата е свързването на предмети, според Витгенщайн. Тук нещата са съединени посредством някои естествени връзки. И още няколко други, леко мъгливи. Споделените думи понякога са като брод, който ни свързва. Ако разполагаме с правилните и подходящи, бихме могли да го прекосим без големи затруднения. Или да упътим този, който го търси.

"Вълкът под леглото" ръмжи и не ни позволява да слезем от него. Понякога това е голяма пречка, но тя навярно би могла да бъде преодоляна, когато открием, че ние и животното не сме толкова различни. Често в края на нощта не ни се иска утрото да настъпва. Чаша със сок от лимони би могла да отложи, поне за кратко, зазоряването.

Бидейки космически сираци, понякога изпитваме нужда да изпратим послание обратно към звездите. Орлите край пътя биха могли да ни помогнат за тази цел. И когато в края на нощта се озовем пред Лъвската порта, пристъпим през нея и обиколим руините на града, неизменно ни се разкрива това, което винаги сме знаели. А именно - че там има дракони."
Из книгата

Знаци ЕООД
Бургас, 8000
ул. Елин Пелин 5
rumye@abv.bg

Лавдан
Носорог
Варел
Състоянието на нещата
Брод
Вълк под леглото
Сок от лимони
Орли край пътя
Там има дракони