Нови мистерии по Коледа

Нови мистерии по Коледа Времетраене: 0:44 мин. Агата Кристи Времетраене: 3:13 мин. Един самотен човек Фредерик Бегбеде Времетраене: 0:56 мин. Беладона Майкъл Конъли Времетраене: 1:00 мин. Читателски клуб на самотните сърца Луси Гилмор Времетраене: 1:16 мин. Доказателства за живота след смъртта Реймънд Мууди, Пол Пери Времетраене: 1:20 мин. Сън в лятна нощ Хелън Мортимър Времетраене: 1:10 мин. Лорелай Йонел Теодоряну Времетраене: 1:12 мин. Свръхконвергенция Джейми Мецл Времетраене: 1:32 мин. Господарят на ледника Виктория Петкова Времетраене: 1:26 мин. Памет за мъртвите Стивън Кинг, Ричард Чизмар Времетраене: 1:41 мин. Общежитие за чудовища - книга 3: Детето от пророчеството Милен Хальов Времетраене: 1:17 мин.

Идва времето на най-светлите празници... но в нечии души се крие тъмнина. Вместо да раздават подаръци, те всяват хаос и смут. Разбойниците няма да се поколебаят да провалят коледното ви празненство, за да се докопат до това, което желаят. Ето защо дори по Коледа няма почивка за добрите детективи.

Героите се впускат смело в приключения, за да надделеят срещу злодеите, дръзнали да помрачат светлия празник. Но дали духът на Коледа няма да накара и най-закоравелия престъпник да намери в сърцето си поне мъничко доброта, за да направи ценен коледен подарък на най-нуждаещите се?

"Нови мистерии по Коледа" е вълнуваща колекция от тринайсет разказа от най-добрите криминални автори.

Сборникът включва разкази на:

• Агата Кристи;
• Томас Харди;
• Рекс Стаут;
• Елис Питърс;
• Айзък Азимов;
• Елъри Куин;
• О. Хенри;
• и други.

Фармацевт, банкер, журналист, чертожник, добър певец и музикант - О. Хенри е всичко това. И много повече, тъй като в историята на световната литература остава със славата си на писател-класик. Той е пръв майстор на късия разказ с неочакван край, а изненадващите обрати се срещат както в творчеството му, така и в историята на неговия живот.

Роден е в Грийнсбъро, Северна Каролина, през 1862 г. в семейство на лекар. Кръщелното му име е Уилям Сидни Портър, а О. Хенри се появява по-късно като псевдоним. На крехката възраст от три години, блестящият бъдещ белетрист загубва майка си, която умира от тубеколоза. Затова пък скоро се разбира, че той е наследил нейния артистичен талант. Още от дете, срамежливият Уилям обича да чете и поглъща всичко - от класически произведения до евтини романи. След като завършва основно училище, той започва работа в аптеката на чичо си. По това време вече е общителен и започва да забавлява клиентите с разкази и карикатури, които го правят известен сред местните. Той има око за забавните страни на ежедневието и всички колоритни моменти, на които става свидетел, се превръщат в двигателна сила за бъдещите му разкази.

През март 1882 г. се премества в Тексас, тъй като климатът му е препоръчан за облекчаване на постоянната му кашлица. Две години по-късно здравето му се е подобрило и той е свободен да заема различни длъжности. А към разнообразните дейности, които извършва, се добавя и още една - писането. По това време свири на китара и мандолина и пее в квартета "Hill City Quartet". Запознава се и с бъдещата си съпруга, Атол Естес Роуч, от която има дъщеря. Започва работа като банкер и успоредно с това се съсредоточава върху писането, като издава списанието "Rolling Stone". Статиите и карикатурите, поместени в него, са дело на самия Уилям Портър.

Тогава се случва нещо неочаквано - обвинен е в злоупотреба със средства на банката, в която работи, което всъщност е резултат от технически пропуски в управлението. Ден преди делото, Уилям Портър бяга и се укрива. Когато година по-късно научава, че съпругата му е починала, се предава на властите и е осъден на пет години затвор. Започва да пише емблематичните за него кратки разкази в затвора - това е начинът за него да помогне за издръжката на дъщеря си. Макар че няма категорични доказателства, някои изследователи смятат, че псевдонимът О. Хенри датира от тогава - като производно от инициалите на затвора "Ohio Penitentiary", в който излежава присъдата си, или от името на един от пазачите - Орин Хенри.

Първият разказ е отпечатан 1899 г., като в "затворническият" период са написани поне дванадесет. От този момент нататък, дори след освобождаването му, всичките му блестящи творби са разпознаваеми с псевдонима "O.Хенри". Те имат голям успех и са публикувани в множество сборници и периодични издания, а общият им брой надвишава 600. Герои в разказите му са обикновени хора, но историите се отличават с неочаквания си край. Сред най-известните разкази на О. Хенри са "Подаръкът на влъхвите", "Мебелираната стая" и "Вожда на червенокожите". В тях парадоксални съвпадения и случайности създават непредвидимия сюжет, който оставя читателя изненадан и запленен. Стилът на разказване на О. Хенри с времето се превръща еталон за подражание - не само в литературните произведения от краткия жанр, но и в шоу-бизнеса. Творбите на О. Хенри излизат в 10 сборника. Българският читател може да се запознае с тях с някои сборници като "Шарани на Бродуей. Разкази" , "Тиктак", "Весели разкази" и др.

Дейм Агата Клариса Кристи е английски писател, автор на множество разкази, повести и романи с криминален сюжет. Тя е първият автор, получил наградата на американските писатели на мистерии "Гранд Мастър" (1955 г.), а през 1971 година е обявена за кавалер на Ордена на Британската Империя. Агата Кристи публикува 66 криминални романа, с което доказва себе си като автор, владеещ до съвършенство тънкостите на този жанр. Творбите ѝ са преведени на 103 езика (повече отколкото тези на Шекспир) и я определят като най-известния в света автор на криминални истории.

Агата Кристи е родена на 15 септември 1890 година в град Торки, Англия, в семейството на заможни имигранти от Америка. Тя е най-малкото от общо три деца в семейството. Семейството рано изгубва баща си и с възпитанието на децата се заема майката. Малката Агата получава началното си образование вкъщи. Голямо внимание отделя на музиката и най-вероятно щеше да стане добър музикант, ако не страдаше от сценична треска. Когато започва Първата световна война тя помага във военната болница, работейки като медицинска сестра. Агата много харесва тази работа, смятайки я за една от най-нужните и благородни професии. Известно време работи като фармацевт в аптека, което впоследствие оставя отпечатък върху творчеството ѝ: цели 83 престъпления в романите ѝ са били извършени чрез отравяне. През 1914 година Агата се омъжва за полковник Арчибалд Кристи, впоследствие се ражда единствената им дъщеря - Розалинд. Тогава е началото и на творческия период на писателката. Още докато работи в болницата тя започва да пише първите си разкази. След скарване с по-голямата си сестра, която до момента има няколко публикувани произведения, Агата е твърдо решена да създаде нещо, достойно за публикация. Резултатите не закъсняват! През 1920 година е публикуван първият ѝ роман "Аферата в Стайлс". В него тя запознава читателите с белгийския детектив Еркюл Поаро, с което се поставя началото на цяла поредица, в която главно действащо лице се явява находчивият детектив. Начинаещата писателка полага много усилия романът ѝ да види бял свят, тъй като не е публикуван веднага. След много откази седмото подред издателство отпечатва ръкописа с тираж 2000 екземпляра, а хонорарът, който получава за него е наистина нищожен. Въпреки това, основите са положени! В началото писателката планира да публикува творбите си под мъжки псевдоним, смятайки че ще я възприемат по-сериозно в този типично мъжки, детективски жанр. Нейният издател обаче я разубеждава от тази идея, казвайки ѝ, че с това рядко име тя веднага ще бъде запомнена. Оттогава всичките ѝ криминални романи са издадени под името Агата Кристи, а няколко от творбите ѝ под псевдонима Мери Уестмакот. С публикуването на "Убийството на Роджър Акройд" през 1926 година всичко се променя. Гениалният образ на сюжета и изненадващата развръзка се явяват същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.

През 1926 година умира майката на Кристи. Същата година съпругът ѝ Арчибалд признава, че в влюбен в партньорката си по голф и иска развод. След като съпрузите се скарват, на следващия ден неочаквано и загадъчно Агата изчезва. По това време писателката е придобила известност и този инцидент не остава незабелязан. Единадесет дни я търсят, но откриват само колата ѝ, в която е намерено само палтото на Агата. По-късно се разбира, че тя наема стая в хотел под името Тереза Нил и през цялото време, в което я търсят, тя посещава библиотеката, ходи на спа процедури и свири на пиано. Самата Агата дори след много години не може да обясни това свое странно действие. Някои лекари определиха тогавашното ѝ състояние като времена амнезия, вследствие на нервен срив. През 1928 година съпрузите официално се развеждат.

Агата Кристи споделя, че измисля сюжетите за творбите си, докато плете, когато има гости или в семейна обстановка. Понякога записва важни бележки в тефтера си, които на по-късен етап използва в различни нейни произведения. Когато започва да пише нов роман, сюжетът му е напълно готов и завършен в главата на Кристи. Интересно е да се отбележи, че авторката страда от дисграфия (вид нарушение в процеса на писане), заради което почеркът ѝ е нечетлив, в резултат на което ѝ се налага да диктува всичките си романи. Придобива популярност през 1926 година, когато нейните творби започват да се публикуват в списания. Някои от персонажите, измислени от нея, присъстват в няколко романа, които са обединени в поредица. Такива са детективът Еркюл Поаро и възрастната дама - госпожица Марпъл, която писателката асоциира с баба си, която според самата Кристи, винаги е в очакване на най-лошото и най-лошото често се случваше. Образът на Марпъл се появява през 1927 година в разказа "Клуб вторник вечер".
Много периоди от живота на писателката намират своето отражение в едни или други нейни произведения. След пътуванията си в Близкия Изток, именно той се превръща в място на действието едновременно в няколко произведения. Родният град на писателката - Торки служи като прототип на местата, описани в любимия ѝ роман "Десет малки негърчета" (1939 г.). Докато е в Истанбул, писателката отсяда в хотел "Pera Palace", който впоследствие става част от сюжета на световно известния ѝ роман "Убийство в Ориент експрес" (1934 г.). През 1974 година той е екранизиран, а Албърт Фини е номиниран за наградата "Академи" за образа на Еркюл Поаро. Събитията, описани в детективската творба "Приключението на коледния пудинг"(1960 г.) са се случвали в имението на нейния щурей, където Кристи често е отсядала. Други известни романи на Агата Кристи са: "Убийство на игрището за голф" (1923 г.), "Алиби" (1926 г.), "Смърт край Нил" (1937 г.). Сред нейните късни творби се отличават "Безкрайна нощ" (1968 г.), "Празникът на Вси Светии" (1969 г.), "Възмездието" (1971 г.) и др.

През 1930 година Агата Кристи се омъжва за втория си съпруг - археолога Макс Малоуън, когото среща по време на пътуването си в Ирак. С него тя остава до края на живота си. Гениалната писателка умира на 12 януари 1976 година в дома си в Уолингфорд.

Ера Медия ООД
София, 2227
ул. Г. С. Раковски 187
era@erabooks.net