"Ханибал живял 64 години, около сто години преди Цезар и век след Александър Велики. Това било време на големи промени в Средиземноморието. Дотогава хората тук живеели в племенни общности в градове-държави, управлявани от старейшини или съвети. Началото на промените било положено от гърците, след това се сформирала Римската империя, която се стремяла да подчини съседните държави. Ханибал до голяма степен участвал в случилото се в историята по това време. Полибий пише: "В основата на сполетялото и римляните, и картагенците са вината и волята на един човек - Ханибал". И това въпреки факта, че Ханибал претърпял поражение в последната си битка, а скоро след това градът му Картаген бил напълно разрушен.
Споменът за Ханибал остава жив, въпреки дълбоката мистерия, която забулва всичко, освен името му и важните дати от живота му. Какъв е бил действителният му ранг - цар или просто пълководец; каква цел го е накарала да се устреми като мълния към Италия; какви войски е командвал и къде е водил тези войски, докато не настъпила катастрофата, която древните летописци наричат войната на Ханибал? И най-важното, защо се случило така, че след като бил преследван през последните години от живота си и принуден да изживее дните си на далечен бряг, той спечелил поразителна лична победа над силен и войнствен народ, който успял преди това да му нанесе подобно поражение? Портрети на този картагенец не са достигнали до нас.
Съхранили са се монети с изображения на картагенски слонове, но няма монети с изображението на Ханибал. Очевидно никога не са му били издигани статуи. Самият Ханибал заповядал да бъде излята бронзова паметна плоча - списък на победите му в битките, която трябвало да се пази в храм, след като той напуснел Италия. Ханибал обичал да пише, но единственото запазено негово произведение е една древна история, разказана за жителите на остров Родос. Ханибал оставил триумфалната си победа при Кана на съвременните стратези, но за разлика от други пълководци, той не завещал нито афоризми, нито съвети, които да бъдат следвани от идните поколения.
Плутарх, неуморният биограф на великите мъже от гръко-римската епоха, пише за някои от онези, които станали известни с противопоставянето си срещу Ханибал. Той разказва доста и за самия картагенски пълководец. Знаменитият Сципион Африкански Старши, заслужаващ нашето внимание не по-малко от Гай Юлий Цезар, получил голяма известност най-вече с поражението, което нанесъл на съперника си. Катон Старши (Строги) останал известен с нееднократния си призив Delenda est Carthago (Картаген трябва да бъде разрушен). Всъщност всички тези римляни днес са ни известни единствено поради факта, че са се противопоставили на Ханибал, всеки по свой начин.
Така споменът за Ханибал се съхранил из цялото Средиземноморие, което станало римско след смъртта му. Необичайно е, че споменът за един човек се е запазил толкова дълго време, особено като се има предвид, че животът му бил обвит във воал от тайнственост. Мистерията сякаш го следвала по петите. Загадката как е прекосил Алпите, предвождайки цяла армия от слонове, вече няколко века привлича вниманието на учените. Опитите им да я разрешат се изразяват в стотици томове, запълнили библиотечните рафтове. От своя страна военните историци изследват постиженията на Ханибал в областта на военната наука, за да разгадаят тайната на неговия успех, дори по-неуловима от тайната на успеха на Наполеон. Техните трудове са почти толкова много на брой, колкото и тези на изследователите на неговите преходи през Алпите. От друга страна, писмени доказателства за живота на Ханибал, син на Хамилкар, почти не могат да бъдат открити.
Историографите виждат причините за подобно мълчание в самия човек, имайки всички основания за това. Картагенците, обясняват те, били потаен народ, който водил малко писмени записи и Ханибал не правел изключение. Освен това след окончателното унищожаване на техния велик град оцелелите библиотеки били дадени на съседни африкански владетели, които можели да четат на финикийски, но очевидно, не се отнасяли много внимателно към книгите. Съкровищата на изкуството на Картаген били отнесени в Рим или раздадени на достойни помощници на победителите. Оцелелите картагенци, разпръснати по африканското крайбрежие, никога не успели да построят друг град и древните им традиции били изтрити от историята с течение на времето.
След като последният голям пожар изгаснал на храмовия хълм на Картаген, римският пълководец Сципион Емилиан Младши произнесъл траурна реч за обречения град и неговите жители: "Богът на смъртта и войната всели дяволски ужас в този проклет град Картаген, в неговата армия и жители. Проклинаме в най-висша степен тези хора и тяхната войска. Проклинаме всички, които са властвали в тези дворци, всички, които са работили в тези полета. Всеки, който някога е живял по тези земи. Молим се никога повече те да не видят небесна светлина. Нека тук цари вечна тишина и опустошение. Да бъдат проклети онези, които се завърнат. Дважди проклети да са онези, които се опитат да възстановят тези руини".
Въпросът не бил в това, че по този начин Сципион Емилий насочил гнева си към всичко, свързано с Картаген. Проклятието му било ритуално действие, завършване на военния му дълг, подобно на печат, поставен върху восъчна дъска за писане. Полибий, който в този момент бил до пълководеца, забелязал, че лицето му се изкривило и го чул да промърморва реплика от Омир: "Ще дойде ден, когато свещената Троя ще загине с народа си". Полибий го попитал защо той изрекъл толкова песимистична фраза. Римският завоевател отговорил, че се замислил, че същата съдба може някой ден да сполети и собствения му град. По този начин споменът за времето на Ханибал изчезнал заедно с културата и живота на този град. По време на разкопки съвременните археолози откриват само некропол и основите на няколко храма с гробове около тях, както и молитви, изписани върху надгробни плочи, които обаче не казвали нищо за Ханибал.
Освен това историците са сигурни, че записките на двамата секретари от гръцки произход, които придружавали Ханибал, били унищожени или изгубени. Оцелели отделни фрагменти, които били цитирани от по-късни автори. Тъй като всички тези автори били римляни или били на служба при римляните, историята на Картаген се превърнала в история на врага. Когато Рим става империя при Август, талантливите римски историци естествено пренаписват много страници от съчиненията си, за да прославят империята и да възхвалят божествения Август. В техните записки Ханибал бил представен като най-върлия противник на Сената и римския народ. Неговите човешки качества и истинската същност на изчезналия Картаген започнали да избледняват от историческите странници.
В тази книга ще се опитаме да опишем събитията от онова време и да разкажем за човека, станал причина за тези събития."
Из книгата
