"Аз още броя дните" - романът, спечелил "Ръкописът" на "БНТ". ... Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат - да ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Второ допълнено издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм ... |
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |