Разказвачът на "Странна случка с куче през нощта" е 15-годишният Кристофър, който живее с баща си в Суиндън – малко английско градче.
Той е истински виртуоз по математика и физика; може да изрежда прости числа и да повдига числа на квадрат с лекотата на някой, който казва азбуката, или да говори за произхода на Вселената с възторг, достоен за
Стивън Хокинг. С хората обаче, има повече проблеми...
Една нощ той открива, че кучето на съседката е убито с градинска вила. Съседката го заварва на местопрестъплението и вика полиция. Полицаят докосва момчето и то го удря. Така попада в ареста на близкия полицейски участък. Кристофър обича животните, никога не би наранил някое, да убие пък е направо изключено. Кристофър харесва Шерлок Холмс и решава не само да разследва убийството на кучето, но и да напише криминален роман за разкритията си. Обича
криминалните романи, защото в тях има загадки, а разрешаването на загадките го успокоява. Въпреки изричната забрана на баща си, се захваща с разследването, обстойно разглежда местопрестъплението и със силно развитата си логична мисъл се опитва да направи връзка между откритите улики. Така съвсем непреднамерено се натъква на объркания, нелогичен и емоционално заплетен живот на родителите си и техните съседи. Може би най-голямата загадка в случая е дали Кристофър е способен да се промени – въпрос, който достига до сърцевината на дълбоко вкоренени убеждения за човешкия характер.
Разследването постепенно го отвежда на страховито пътешествие до Лондон, пътешествие, което авторът ни кара да изживеем от гледната точка на момчето като огромно изпитание, смразяващо кръвта като в екшън трилър. Довежда го и до разбулване миналото на собственото му семейство. Открива тайна, която напълно разлюлява затворения му свят и той е принуден да преосмисли всичко, което до този момент е взимал за даденост: ужасяваща перспектива за човек, така болезнено преживяващ всяка промяна и нарушаване на установения ред.
Докато ни разказва събитията, по типичния за него фрагментарен и накъсан с отклонения начин, Кристофър постепенно израства пред очите ни като истинска пълнокръвна индивидуалност.
Книгата на Кристофър има хубав и подреден край, както би му се искало, защото неяснотата винаги го е ужасявала. Тази подреденост обаче е илюзорна, защото пропастта между Кристофър и неговите родители, между Кристофър и всички нас, остава огромна и тайнствена. Точно тази пропаст е причината за натрапчивото въздействие на романа. Кристофър е неразрешена загадка, но той положително е един от най-странните и убедителни характери в съвременната литература.
Марк Хадън описва с такава симпатия и разбиране вътрешния свят на Кристофър, че превръща всичките му мании и нужди в огледало на собствените ни копнежи за сигурност и ред, докато постепенно започваме да разбираме, че в неговия "криминален роман" не става дума за откриване на решения и доказателства, а за процес на възприемане и примиряване с безпорядъка и предателствата в живота на възрастните.
"Никога не съм чел нещо толкова смешно и болезнено честно като книгата на Марк Хадън, както и не съм срещал разказвач по-земен и по-запомнящ се. Съветвам ви да си купите два екземпляра, защото хич няма да ви се иска да давате собствения си."
Артър Голдън, автор на "
Мемоарите на една гейша"