Кратко въведениеИзповеди и откровения под формата на интервюта
Историята е същност и съдба на моя живот
Историк станах по призвание
Македония в моя живот и научното ми творчество
Някои у нас твърде много се постараха в охулването на „буржоазната“ историография
Размишления за средновековната българска история и още нещо
Съвременните политици управляват,
без да познават историята на държавата
Училището остави трайна следа у мен
Всеки човек е пленник на своето време
Истинският историк пише „без гняв и пристрастие“
В историята закономерностите се преплитат със случайностите
Съвременният политик се има за Иисус Христос
Вярвам в силата на българския народностен дух, в неговото безсмъртие
Българите сме нация с неизживяно детство
Средновековието винаги напомня за себе си
в „таз земя свещена, таз родина, таз България“
За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо
Край река Марица е била най-цветущата древнотракийска цивилизация
Формирането на национално самосъзнание е въпрос на държавна политика
Слова за делници и празници„Смъртта трябва да се мрази"
Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец
Какво дължа на моята димитровградска гимназия
Средновековният Несебър – бисер в короната на византийската империя и българското царство
„Изповядвам, че живях"
Моята изповед за Виена и тукашните ми приятели и колеги
Мисли за книгата на Георги Сапунджииев „Калигула в София“ За сборника „Византия – Балканите – Европа“ и проф. Василка Тъпкова-Заимова
Разпръснати мисли за живота, науката, историята, Средновековието и медиевистикатаЗа човека, живота, обществото, управлението, държавата и съвремието
За и върху науката като занимание и професия
За историята, нейния смисъл и предназначение
За историческите извори и тяхното значение
За европейското Средновековие, изобщо, и за българското, в частност
За българската медиевистика – честно и откровено