За политическата буря между 1962 и 1989 година. Книгата е том 1 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... "Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва - но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване. Започнах тази книга през 2013 година - почти четвърт век ... |
|
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
|
Разкази за разни неща ... Евгени Дайнов е роден в Пловдив, понастоящем жител на с. Миндя, община Велико Търново. Завършва колеж Корпус Кристи, университет Оксфорд, с една от двете за годината първокласни дипломи по най-нова история. Магистър на Оксфордския университет и постоянен член на неговото Общо събрание. Доцент по политическите науки в Нов български университет . ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
|
Всяка история е история на идеите, които са мотивирали хората да правят едно, а не друго. През 1962 г. настъпва силен трус в идеите на епохата. Започват Шейсетте. Техният лайтмотив е, че хората, веднъж освободени от външни пречки като индивиди, ще се съберат в едно ново общество, основано върху братството, радостта и солидарността: "Любов и мир". Половин век по-късно, към 2016 г., внезапно се озовахме в свят на "Омраза и война". Тази книга намира отговор на въпроса: "Къде сбъркахме?", като проследява развитието, раздробяването и мутирането на идеите от Шейсетте в тяхното "друго": ... |
|
|
"Ако ще започваш реформа, бъди сериозен в намеренията си и решителен в действията. Всяко колебание води до провал. Провалената реформа от своя страна връща нещата по-назад от стартовата линия: триумфиращите противници на реформата стават по-силни и по-агресивни, а привържениците на реформата в институциите биват уволнявани, с което реформата губи своята основа."Проф. Евгений Дайнов е завършил Corpus Christi College, Oxford. Създател и преподавател в Центъра за социални практики на НБУ. Съосновател е на сп. "Дано", първото независимо политическо списание в България, както и на неговия аналог в Русия, сп. ... |
|
|
"Най-продаваният и най-почитаният в Англия композитор след бийтълсите е Дейвид Боуи. Известен в България предимно със закачливия саундтрак към филма "Абсолютни начинаещи" - ще рече, неизвестен, за световната култура Боуи има значимостта на The Beatles. Но е още по-странен, непредсказуем, изненадващ, дълбок и влиятелен. Затова да пишеш за Дейвид Боуи е уникално трудна задача. За кого точно пишеш? За онзи ученик на име Дейвид Джоунс, въоръжен с играчка - саксофон, който възкликва "Чух гласа на Бог", когато за пръв път чува парчето "Tutti Frutti" на Литър Ричард? За кого да пише, след като ... |
Рейтинг: 9.67 / 6 гласа 
