Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
|
"Фрагмент след фрагмент Любомир Котев добросъвестно потъва в загадъчната материя на народната душа. Той върви по проверени пътища, опира се в своето изследване на водещите принципи на доказаните от историята наши народоведи. И тук се сблъскваме и с второто сериозно качество на тази книга - авторът не заема позиция, а се издига над разглеждания обект. Той не си позволява ни за миг да отправи критични бележки към българската нация, макар че разсъждава върху избуяването на такива отвратителни качества като завистта, омразата, злобата, философията на преклонената главичка, келепирджийството - все беди, измъчващи нашия ... |
|
|
"Любомир Котев е предприел мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага. Ако в първата част на своите "Народопсихологии" авторът като че ли се забавлява с някои странности, екзотичности и параболи в развитието на националния характер, във втората и особено в третата част неговите размишления стават все по-драматични и задълбочени. Такъв тип книга не се пише бързо. Ясно е, че Котев навлиза в тази проблематика в продължение на седем-осем, а може и повече ... |
|
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
|
"Когато започнах да пиша "Оптимистична теория за Бай Ганьо", исках да разпилея безчислените мистификации, за да се види не колко положителен герой е той, а колко български. Исках чрез него да се взрем в себе си и да помислим кога да му се смее и кога да му се възхищаваме. Исках да знаем, че като се смее нему, се смеем на себе си, а като го оплюваме, наместо да му се възхищаваме, се подценяваме. Сега, като написах "Чичовци", искам същото, да се взрем в себе си и още веднъж да се замислим и за кусурите си, и за достойнствата си..." ... |
Книги 
Рейтинг: 5.00 / 4 гласа 
