"Как да избегнете някои конфликти. Самоличността израства като последствие от съществуванието. Сидни Джурард. При все че изпитват фрустрация и чувство на неудовлетвореност от живота си, много хора никога не установяват и не приемат причините за негативните си усещания. Те завиждат на такива, които видимо водят продуктивен живот, но си измислят обяснения (любимо извинение е лош късмет или никога не ми излиза добра възможност) за липсата си на постижения и удовлетворение. Често тази липса на удовлетвореност може да бъде директно проследена до невъзможността човекът да заявява ясно и смислено своите желания и потребности. Като се научим да използваме откликващите аз-послания, това ни помага да се справим откровено с молбите, на които наистина искаме да откажем, и ни дава по-голям контрол над това как изразходваме времето и енергията си. Очевидно освобождаването от неприемливи задачи, бреме и задължения е важен крайъгълен камък към лична свобода.
Но свобода от - от пилеене на времето ви по неудовлетворяващ начин - е само половината от отговора. Другата половина е свобода за - за изразходване на времето, енергията и уменията ви по начини, които са значими за вас и водят към постигане на целите ви. Преследването ви на тази позитивна форма на свобода ще ви постави в ситуации, в които ще имате нужда от разбиране, подкрепа, сътрудничество или участие от страна на други хора. Ако искате сътрудничество от околните, когато то ви е необходимо, те трябва да усещат отношенията ви като реципрочни - нужно им е да усещат, че сте готови да им помогнете да посрещнат своите потребности. Отношенията ви с другите хора винаги ще минават през промени и обрати; в един случай вие ще оказвате помощ, в друг - ще я търсите. При всякакви такива житейски промени вашият най-надежден водач ще е способността да сте наясно за своите потребности и ценности и винаги да помните да бъдете чувствителни към тези на другите.
Превантивни аз-послания. Когато имате потребност, изискваща някаква форма на сътрудничество или подкрепа от друг човек, пълното разкриване на тази потребност от ваша страна е онова, което наричаме превантивно аз-послание. Това е самоутвърждаване, което ви ангажира в споделено преживяване с хора, с които имате отношения и които могат да помогнат за удовлетворяване на нуждите ви. Като всички аз-послания и това е ясно, директно и утвърдително изразено, избягващо двусмислици и агресивен тон. Помнете, че околните са по-способни и готови да ви помогнат да посрещнете нуждите си, ако имат ясна картина на онова, което искате. Превантивното аз-послание е наречено така, защото може да предотвратява конфликти и недоразумения - вашето послание осведомява околните предварително какво ще искате и от какво ще се нуждаете. Информирането на околните за вашите потребности им помага да са по-отблизо ангажирани с вас, предотвратява изненадата им в по-късен момент и ги подготвя за евентуалните промени, които бихте искали да внесете и които биха могли да засегнат тях. Участничка в курса описва ефективното си използване на превантивни аз-послания с майки от нейната група: Отдавам много време на различни групи като скаутски, спортни и прочее. Имам малко дете и харча много пари за гледачка, а тези разходи ме тревожат. Започна да ме ядосва това, че все аз бях тази, която казва да, докато другите майки си стояха у дома. Основната ми тревога бяха сумите, които харчех. Изпратих уведомление (Превантивно Аз-послание) до някои от другите родители за допълнителните си разходи и молба те да гледат по-малкия ми син, докато аз бях заета да помагам на техните деца. В резултат можех да продължавам да отдавам времето и помощта си без тревога относно разходи за детегледачка, тъй като другите майки проявиха готовност да гледат сина ми.
Друга участничка предава разговор, който е имала с родителите си: В последно време се чувствах длъжна да ходя в родния си град за празниците и да гостувам на родителите си, но тази година реших да си остана у дома. Изразих пред тях чувствата си (вина), потребността да си остана вкъщи и да ги посетя по друго време през годината. Узнах, че те през всичкото време са настоявали да прекарвам празниците с тях, защото се опасявали, че иначе ще се чувствам самотна. Изглеждаха облекчени, че няма да посрещат гостенка, и вместо това заплануваха малко пътешествие.
Друга разказва за преживяванията със семейството си: След работа се прибирам у дома уморена и нямам желание веднага да се заловя с приготвянето на вечерята. А всички са гладни! Разговарях с останалите трима от семейството си и им казах, че също както те са уморени от работа и от училище, и с мен е така; че ако си сътрудничим, след кратка почивка можем всички да се включим в приготвянето на вечерята или пък те да започнат да я приготвят, когато не са твърде уморени. Сега, като се прибера у дома, понякога приготовленията за вечерята вече са започнали, къщата е разтребена (приятно усещане), а друг път решаваме да вечеряме навън.
Отново и отново установяваме, че когато хората се научат да използват уменията на ефективно самоутвърждаване, те са смаяни и възхитени от новооткритата готовност за сътрудничество от страна на околните. Започват да си дават сметка, че през цялото време са присъствали потенциално приемане, подкрепа или услужливост - както у другите, така и у тях самите. Просто са били в латентно състояние. Ето диалог, който може да се стори познат на мнозина:
– Но аз не знаех, че се чувстваш така! Защо никога не ми каза?
– Никога не ме попита."
Из книгата
