Съставители: Михаил Неделчев, Пламен Дойнов. ... Сборникът се основава на текстове, прозвучали за първи път на националната научна конференция Завръщането на Йордан Вълчев в българската литература и култура, посветена на 100-годишнината на писателя през 2024 г. Различните дялове представят аналитични коментари на историята, поетиката и рецепцията на дебютния сборник с разкази на Й. Вълчев Боеве (1946), анализи на езика и стила на разказвача, както и негови словесни портрети като литературна и политическа личност и реконструкции на отношенията му с други личности, сред които се откроява фигурата на акад. Иван Радев. В ... |
|
Три ритуала в литературното поле на НРБ: срещи с вожда, самокритики, беседи с младите. Книгата е съставена от три части, обединени от парадигматичната конструкция на наставничеството, с фокус върху три ритуала в литературата на НРБ. Първата част тематизира срещите на комунистическите вождове Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков с български писатели и спецификата на този тип комуникация - инструктажите на Димитров, съвещанията и поученията на Червенков, словата и задкулисните намеси на Живков. Втората част изследва феномена на писателската "самокритика" - ритуал с действащи лица като Димитър Талев, ... |
|
Одобрен със заповед № РД 09 - 1565 / 17.07.2020 г. ... Какво представлява междутекстовостта и какъв е механизмът, по който връзките между книгите опират в един безкраен културен хоризонт? Как един от най-изявените представители на световната литературна мисъл през 20. век - Хорхе Луис Борхес, свързва Вселената с Библиотеката? В какво се изразява духовното родство между автори от различни епохи и географски ширини? Как разработват мотива за любовта О. Хенри в разказа си "Даровете на влъхвите" и Георги Господинов в своята коледна история "О, Хенри"? По какво си приличат и по какво се различават ... |
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
Библиотека личности - книга втора ... Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си е сред най-влиятелните автори в писателската ... |
|
Екатерина Йосифова (р. 1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от XX и XXI век. Сборникът поставя творчеството ѝ в две перспективи - литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на XX век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език. Книгата е част от поредицата ... |
|
Съставител - Пламен Дойнов ... Сборникът включва текстове, участващи в споровете за съвестта, мисията и свободата на писателя, водени в българската преса през 1945 - 1947 г., когато в условията на ограничен плурализъм все още могат да се поставят ключови за автономията на литературата въпроси. Акцентът е поставен върху днес почти неизвестни статии и есета, отпечатани в опозиционните вестници "Свободен народ", "Народно земеделско знаме", "Знаме", както и в изданията в. "Изгрев" и сп. "Балкански преглед", литературните седмичници "Лост" и "Стожер". В ... |
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |