Политико-исторически и духовни записки. ... "Книгата, която предлагам на вниманието на читателя, би могла да се прочете като своеобразен "дневник" на политико-историческите, философските и религиозните ми "замисляния" през последните три години. Поради нейната специфика, в нея се съхрани явствената резонантна следа от различни събития и дебати, на които, макар и в имплицитна, непублицистична форма, тези размисли са отговаряли и реагирали във времето. Това въобще не означава обаче - искам да предупредя, - че книгата е "политическа" (в тесния смисъл на тази дума). Ако тя наистина е " ... |
|
|
Тази книга е вгледана в духовния и светски модус на нашето битие, в тяхното изумително и драматично вплитане. В нея са изящните есета можем да откроим два големи топоса - църковният храм и домът, свързани по удивителен начин с градските улици, по които авторът размишлява за минувачите, за себе си и за Бог, който е с и в нас."Ще започна с изричането на един парадокс. Празникът, смятам аз, чества нещо, което е в дните постоянно, но което обикновено не успяваме да видим и да усетим именно поради дните, в които то е. Това е вярно дори за най-частните, за най-интимните празници. Защото, нима наистина във всички мои дни, в ... |
|
|
Европа. Русия. България. Съвременността. ... Европа се изцелява от разделеността си на трансокеанска и континентална едва когато се глобализира като Евро-Атлантика. Евразия е една географска суша, но два историко-политически свята. Русия е колониален организъм, изконен антагонист на Европа. "Православната цивилизация" е геополитически инструмент за поглъщане на Балканите. Европа е синоним на цивилизацията, доколкото е християнска. Съвременният нов "консерватизъм" е лява, фобийна идеология, все по-оцветяваща се в кафяво. Марксизмът претърпя крах през ХХ в., но продължава да разпространява ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор е на книгите: "Древногръцката култура - проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; & ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
|
Ейбрахам Джошуа Хешел (1907, Варшава - 1972, Ню Йорк) е един от най-продуктивните еврейски автори на ХХ в. Автор на изследвания по класическа история на юдаизма, както и на авторски богословски текстове, в които класическите извори се включват в обсъждане на по-широка модерна тематика. Участва в подготовката на решенията за подобряване на еврейско-католическите отношения на Втория Ватикански събор (1962-65). Метафорично казано, неговата философия на религията може да се определи като разказ за началата - един забележителен Шестоднев на първоосновите на вярата, разгърнат най-напред именно в представената с настоящия превод ... |
Рейтинг: 7.30 / 10 гласа 
