Крал Артур и неговите доблестни рицари

Легендите за крал Артур са сред най-завладяващите английски епически митове. В продължение на години Джон Стайнбек упорито следва съкровеното си желание да преразкаже класическото произведение на Томас Малори "Смъртта на Артур", изцяло подчинен на суровата непосредственост на оригинала. Разказът на Стайнбек притежава изключителна притегателна сила. От огромния обем научни изследвания, жадно попивани от него година след година, Стайнбек успява да извлече същината и да я претвори в рицарски роман, който препуска стремглаво напред.

Джон Ърнст Стайнбек е американски писател, романист, есеист, сценарист и драматург, считан за един от най-големите американски автори на ХХ век. Носител е на множество награди, сред които "Нобелова награда за литература" (1962 г.). Известен е най-вече с романите си, които отразяват живота на хората по време на Великата депресия.

Джон Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 година в Салинас, Калифорния. Той е единствен син и трето дете от общо четири деца в семейството на чиновник в общинската администрация на Монтерей и бивша учителка. В горните класове на гимназията Стайнбек започва да пише разкази, които изпраща в различни издателства, без да оставя обратен адрес. След като през 1919 година завършва гимназия по настояване на родителите си се записва да учи в "Станфордския Университет". През 1925 година Стайнбек напуска университета без да завърши и заминава за Ню Йорк, където работи временни работи, докато се опитва да осъществи мечтата си да стане писател. След като не успява да издаде творбите си той се връща в Калифорния, където работи като строителен работник, журналист, моряк и събирач на плодове, като едновременно с това пише първия си роман "Златната чаша" (1929 г.). Книгата е посветена на капера Хенри Морган и е фокусирана основно върху убийството му и плячкосването на Панама. Година по-късно писателят се жени за Карол Хенин, с която се местят да живеят в Пасифик Гроув, в малка къщичка, собственост на баща му. В периода 1931-33 година Стайнбек пише книгата "Небесните пасбища" (1932 г.). Тя съдържа 12 свързани истории за долина в близост до Монтерей, която е открита от испански ефрейтор, докато е преследвал избягали роби. Следващият роман на писателя "Към един незнаен бог" (1933 г.) проследява историята на самотника Джоузеф Уейн, който се заселва в далечна долина и развива собствена система от вярвания за живота и смъртта. За да сложи край на необичайно продължилата суша, Уейн сам се принася в жертва върху един камък, превръщайки се в "земя и дъжд". Книгата обаче се оказва неясна и трудна за четене и се приема студено както от критиците, така и от масовия читател. Истински успех на Стайнбек му носи третият му роман "Тортила Флет" (1935 г.), който се превръща в бестселър. В него са представени приключенията на група бездомни хора в Монтерей след Първата световна война, които в разрез с всички морални норми, битуващи по онова време в Америка, се отдават на безгрижен живот, в който виното, сладострастието и дребната кражба заемат основно място. През 1942 година книгата е екранизирана. През 1937 година Стайнбек публикува повестта "За мишките и хората", която разказва за пътуването на двама души от ферма на ферма, в търсене на временна работа, които мечтаят един ден да имат собствена ферма. По книгата е написана пиеса, която през 1937 година с голям успех се поставя на "Бродуей". Най-известният роман на Стайнбек "Гроздовете на гнева" е издаден през 1939 година. За написването му Джон се вдъхновява от една своя статия. Романът много бързо се превръща в един от най-популярните бестселъри, получава възторжени отзиви, както и наградата "Пулицър" през 1940 година. В същото време обаче романът предизвиква буря от полемики, като някои критици обвиняват автора в комунистическа пропаганда и изкривяване на истината. Книгата е екранизирана от Джон Форд, а Хенри Фонда за ролята си във филма е номиниран за "Ockap". През 1941 година Станбейк се развежда с жена си и заминава за Ню Йорк с певицата Гундолин Когнър. Впоследствие писателят се жени за нея и тя го дарява с двама сина.

По време на Втората световна война Стайнбек служи в информационните агенции и работи като консултант в отдела по пропаганда. Първият следвоенен роман на автора "Улица Консервна" (1945 г.) много от критиците избързват да определят като прекалено тривиален и сантиментален. Девет години по-късно обаче се появява и логичното продължение на тази творба, а именно романът "Благодатният четвъртък". Следващите няколко творби на Стайнбек също не срещат подкрепата на критиката и читателите. През 1948 година, вследствие на пътуването на автора до СССР, се появява книгата "Руски дневник", а през 1950 година - новелата "Ярко сияние". През 50-те години започва да пише "На изток от рая" (1952), който авторът счита за най-добрата си творба. В основата ѝ е заложен библейският разказ за Каин и Авел. Въпреки негативната критика, романът придобива голям успех сред читателите и впоследствие е екранизирана, като във филма актьорския си дебют прави Джеймс Дийн. В последния си роман "Зимата на нашето недоволство" (1961 г.) писателят изследва моралния упадък в Америка. След това писателят започва да пише предимно публицистика и очерци. През 1962 година излиза "Пътешествие с Чарли: В търсене на Америка", което е публицистична творба, разказваща за пътуванията из цяла Америка на Стайнбек и неговия пудел Чарли. В посмъртно публикуваната му и незавършена книга "Крал Артур и неговите доблестни рицари" (1976 г.) авторът обръща гръб на съвременните теми и възкресява рицарския свят.

Джон Стайнбек умира на 20 декември 1968 година в Ню Йорк, вследствие на сърдечни заболявания.

Прозорец ЕООД
София, 1504
ул. Тулово №7
office@prozoretz.com