Кино и електронни медии

Монографията е посветен на киното и на електронните медии като индустрии, с взаимно обвързани сегменти: производството, разпространението и показ и формите на организация и управлението им.

Текстът е организиран в две части:

• първата изследва възникването, състоянието и структурата на филмовата индустрия
• втората анализира радиото и телевизията като организация, управление и програмиране

Частта за киното проследява метаморфозата му от панаирджийско зрелище към мощна индустрия, възхода, упадъка и възраждането му в САЩ и Европа. В този аспект е разгледана политиката на Европейския съюз по отношение на аудиовизията и механизмите за подпомагане на киното на национално и паневропейско ниво. Сериозно място се отделя на историята и настоящето на българските форми на производство. Следва анализ на структурата на трите сегмента на киноиндустрията: производство, разпространение и показ; отделя се специално място за етапите на продуцирането на филмовия продукт. След описание на най-общо разпространените схеми за финансиране на независимото производство е синтезиран полезния опит в творческия и организационен процес в етапите на създаване на филма: развитие,
смисъл са анализирани основните професии, тяхното място и присъствие в общия ансамбъл. Следва изложение на останалите два сегмента на индустрията, разпространение предпродукция, продукция и постпродукция. В този и показ, проектирани в светлината на взаимната им обвързаност и влияние.
Втората част на книгата разглежда електронните медии – радио и телевизия. Докато в първата част вниманието е съсредоточено върху структурните и производствено творческите аспекти, тук акцентът е поставен върху управлението и програмирането.
Причината за това е принципната разлика във функционирането на двете творческо- индустриални форми. Във филмовата индустрия преобладава независимата продукция с хоризонталната управленска структура, в която субординацията на длъжностите се основава по-скоро на авторитети и доминира мениджмънт чрез задачи. В електронните медии е обратното: динамиката на производство и излъчване на програма налага строга дисциплина, координация, организация и пирамидална структура на управление. Това определя специалното място и внимание към мениджмънта и личността на мениджъра в текста. За целта най-напред се разглеждат радиото и телевизията като индустрии, тяхната структура, основните видове организации и оператори и принципите на производството, програмирането и управлението им. Радио и телевизионната продукция се разглежда и класифицира от гледна точка на програмните нужди. Те, от своя страна, се определят от програмните стратегии и фактори и обратната връзка с аудиторията. Изследването на мениджмънта в електронната медийна станция е осъществено чрез анализ на организационната й структура, управленските нива и функции, необходимите умения и качества на директора й. Специално внимание се обръща на управлението на творческия персонал и на човешките ресурси в радио и телевизионните станции.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg