Вергилий, Хораций, Овидий.
Природните описания, като стар и стабилен тип литературен дискурс, дават възможност за диахронно изследване на античната литература, което търси адекватно ограничение на полисемията. Подобен метод на работа се налага от характерния за римската литература принцип на подражанието-състезание. На това основание са включени и гръцките модели на посочените в заглавието автори. На фона на съвременните теории за описанието са разгледани мненията на античните литературни теоретици.
Василена Стойкова Тодоранова е родена в Хасково през 1944 г. Завършва средно образование в Гимназията с преподаване на френски език Фредерик Жолио-Кюри, гр. Варна. През 1968 г. се дипломира като специалист по класическа филология, с втора специалност Френски език и профил Археология в СУ Климент Охридски. От 1969 г. работи във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, като последователно заема следните длъжности: преподавател, старши преподавател и главен асистент по класически езици. Специализирала е римска литература в университета в Рим. Научните ѝ интереси са предимно в областта на античната литература. Автор е на монографията Конструкция, семантични полета и функции на природните описания (Вергилий, Хораций, Овидий), УИ Св. св. Кирил и Методий, В. Търново, 2006, както и на 26 статии, 11 учебника и учебни помагала по латински и старогръцки (между които Учебник по старогръцки език, ІІІ преработено и допълнено издание, Ровита, В. Търново, 1999, и Учебник по латински език, Ровита, В. Търново, 2002).
