За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 година в Biblioteca Es-tense Universitaria, град Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната за автора епоха - XVII в. Първият том е критично издание на латинския текст с превод и ... |
|
Драготиният апостол е ръкопис от края на XII или началото на XIII в. с уникални особености на графиката, правописа, текста и календара. Книгата съдържа публикация на ръкописа с разночетения по шест преписа на Апостола и с успоредни гръцки текстове, изследване на палеографията, украсата, правописа, фонетиката, граматиката, лексиката, текстологичните особености, календара и песнопенията. ... |
|
Историко-филологически факултет 1905 - 1945. ... Книгата разглежда методите на работа и методологическите подходи на хуманитаристите - историци, филолози и езиковеди, при проучванията им на Българското средновековие, публикувани по страниците на първото и най-дълголетно университетско научно периодично издание - Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет - за времето от 1905 до 1945 г. Изясняват се и основните изследователски теми на авторите. Доц. д-р Тодор Попнеделев е завършил история, със специализация по история на Византия и балканските народи, и втора специалност Философия в Софийския ... |
|
Темата за Конституцията получава все по-голямо обществено внимание. Нарастват дискусиите по различни нейни аспекти, нараства критиката по неин адрес, нараства и виждането, че тя може да бъде лекарство за голяма част от държавните проблеми. Книгата Българските конституции идва в подходящ момент. Нейните цели са да направи преглед и равносметка на българската конституционна история, да спомогне за по-доброто разбиране на тази сложна материя и да допринесе за градивността на настоящите и предстоящи обществени дискусии и политически намерения. Изданието започва с анализ на д-р Милен Любенов - преподавател в катедра ... |
|
Първата световна война е преломен момент в историята на Третата българска държава. Настоящата монография е посветена на военните клаузи на Ньойския договор от 1919 г. - техния замисъл, изпълнението им в България и най-вече контрола върху прилагането им от страна на победителите от Съглашението. ... |
|
Съставители: Владимир Станев, Светослав Живков. ... Сборник в памет на проф. д-р Тодор Попнеделев. Сборникът е посветен на отишлия си без време Тодор Попнеделев - колега и приятел от Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Той бе най-големият радетел на ежегодната научна конференция, която се провежда в Кюстендил и на която се събират учени, преподаватели, докторанти и студенти на равни начала. Проф. Попнеделев винаги участваше в нейното организиране и провеждане в продължение на близо тридесет години. ... |
|
Съставител: Пламен Митев. ... "В края на 90-те години на миналия век преподавателите от направление Българско възраждане към катедра История на България възстановиха една отколешна факултетна традиция - т.нар. висши семинари. Замислени първоначално като възможност за срещи с изявени външни на Университета специалисти, разработващи различни проблеми от доосвобожденската ни история, семинарите постепенно придобиха регулярен характер. Всеки първи вторник на месеца един от нас получаваше възможност да представи своя разработка, свързана с неговите конкретни научни интереси или пък отразяваща етапните резултати от ... |
|
Второ допълнено издание. ... Книгата Жени, пол и модернизация в България изследва някои от предизвикателствата към мъжката хегемония в модерната социална, културна и политическа история на българската национална държава между 1878 и 1944 г. Книгата поставя българските развития в контекста на Балканите и Европа; очертава ред противоречия и напрежения в националната история, като превръща понятието "пол" в една от основните категории за исторически анализ. Авторката подсказва, че българското общество и култура не са нито повече, нито по-малко "патриархални" от други общества в Европа и света като цяло; ... |