Под редакцията на Иван Русев. ... "Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава ... |
|
Под редакцията на Иван Русев. ... "Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV - началото на ХХ в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава ... |
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
Пътешествието в миналото, което може да ни отведе в бъдещето, продължава... с още повече факти, които трябва да знаем; още повече артефакти, които трябва да преоткрием; още повече герои, които трябва да помним; още повече истории за нещата, които ни правят българи. "Не очаквах, че първата ми книга Нека помним. Истории от историята ще достигне до толкова много хора. Това е голяма чест, но и голяма отговорност. Нейното продължение се роди благодарение на вас - хората, обичащи българската история. Освен истории за славни владетели, археологически открития и изумителни артефакти, ще откриете още много примери за ... |
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
Каталогът включва всички български монети от 1881 до 2025 г., както и техните цени в евро. Не са включени проби и образци в единични екземпляри. Информация за монетите е дадена в следната последователност: година на емисията, номинал, тегло, съдържание на метал, диаметър, място на отсичане, тираж, гурт, каталожен номер, цена. ... |
|
Парите, властта и произходът на нашето време. Дългият двайсети век проследява епохалните промени в пространствената конфигурация в процесите на натрупването на капитал, настъпили през последните 700 години. Джовани Ариги прави майсторски синтез между социална теория, сравнителна история и завладяващ исторически наратив, докато обрисува структурите и агентите, задаващи хода на световната история в течение на цяло хилядолетие. Стъпвайки върху идеите на Бродел, Ариги твърди, че капитализмът се е развил като последователност от "дълги векове", по време на които изгрява нова световна сила, упражняваща контрол върху ... |
|
Днес повечето хора не вярват в старите обреди и съществуването на древни същества и магични предмети. Затова и ролята на кукерите и сурвакарите е променена. Маскираните игри са се превърнали в голям карнавал, където участие вземат всички желаещи - млади и стари, мъже, жени, деца. Маскираните играят на празника си в селото, а след това се явяват и на множество фестивали. Всеки район си има маскараден фестивал, където участват групи от цялата страна и чужбина, а Сурва в Перник и Кукерландия в Ямбол са двата най-големи. На фестивалите се представят маски и костюми, пресъздават се традиции и обичаи, свързани с маскарадната ... |