Значими имена в антропологията 2. Лекции по антропология

Втората част от това учебно помагало продължава връзката си с лекционния курс "История на антропологията", включен в програма "Антропология". Първата част вече доказа своя потен­циал на полезност, тъй като се използва и от други въвеждащи в полето на антропологията курсове. Учебното помагало за първи път организира по-цялостно представяне на антропологията, коя­то има своя собствена история и модел на развитие. Антропологи­ята съществува и се развива в постоянен диалог с други науки. Цялостният поглед към развитието на дисциплината отваря възможности за студентите да подхождат разбиращо към нея, да правят собствен избор на методи, гледни точки и стратегии в соб­ствената си изследователска практика. Обширното поле на антро­пологията е подходящо за формирането на съвременно мислене у нашите студенти. Това им предоставя възможности както да об­щуват със свои колеги от целия свят, така и да ползват с лекота нарастващата специализирана литература в тази област. Познава­нето на историческото развитие на антропологията като контекст за съвременните интелектуални траектории допринася за обмена на знания и умения и извън обхвата на тази дисциплина.

Необходимо е да направим уточнения по отношение на под­бора и подредбата на представените имена. Заглавието на учебно­то помагало е свързано с идеята да се направи такъв подбор, кой­то да се отнася не само към "чисти" антрополози, но и към учени, чиито приноси в определена област оказват влияние и върху антропологическата дисциплина. В първата част на учебното пома­гало ние спазихме строго хронологичния подход при подредбата на отделните статии. Във втората част обаче се наложи да въве­дем отделни рубрики и друг начин на подреждане. В нея откроя­ваме класически за антропологията имена от по-далечната или по-близката история. Въвеждаме и нов акцент - представянето на така наречените "малки" традиции в антропологията - тук това е примерът на италианската антропология. В отделна рубрика са обособени имена и концепции с принос както за развоя на антро­пологията, така и на лингвистиката. И накрая обособяваме имена от различни области на знанието, на чиито трудове се позовават и съвременни антрополози. Така историята на антропологията се представя от "класическото" име на Хенри Луис Морган с прино­са му в културния еволюционизъм; Виктор Търнър с приносите си в символната антропология; Грегъри Бейтсън с кариера в ант­ропологията, но допринесъл много и в други области на знание­то; Луи Дюмон, Мери Дъглас, както и имена, с които се свързват определени насоки в развитието на антропологията - Джеймс Клифърд и "писането" на култура, Джереми Боасвен с приносите му в антропологията на Средиземноморието. "Малките тради­ции" в антропологията се представят с името на Ернесто де Мар-тино и историческата антропология в Италия. Мястото на линг­вистиката в антропологичното познание се представя с имената на Бенджамин Лий Уорф и Дел Хаймс. Връзката на антропологи­ята с друг тип изследвания се представя с имената на Олга Фрейденберг и Магнус Хиршфелд.