Икономическа и политическа сигурност на държавно и междудържавно ниво

В условията на динамично променящи се общество и природа значението на сигурността нараства. При управлението на сигурността държавите попадат в среда на риск и неопределеност, която се характеризира със сложност и динамичност. Ето защо е важно съответните институции да имат колкото може по-пълна информация за възможните появи и последствия от кризи, както и да разполагат с ефективна стратегия за управлението на риска и сигурността.

Целта на монографията е да се предложи иновативна методология за анализ на икономически и политически рискове на държавно ниво, както и на взаимодействията между държавите в контекста на икономическата и политическата сигурност и да се приложи тази методология за конкретни държави.

Във връзка с тази основна цел са поставени следните задачи:

1. Разработка на методология за анализ на политически и икономически риск и сигурност на държавно ниво - понятия, общи модели, детайлизирани модели, индикатори и измерители.
2. Приложение на методологията за изследване на полюсите в съвременния свят.
3. Прилагане на методологията за изследване на взаимодействията между полюсите в съвременния свят.

В монографията авторът се опитва да представи двете основни тенденции в съвременния свят, свързани с отношенията между центровете на сила - тенденцията към еднополярност и тенденцията към многополярност. Тези две конкуриращи се тенденции до голяма степен ще оформят международните отношения в близко бъдеще.

"Нова методология - общи модели и методики

В основата на анализа на риска и сигурността на национално ниво лежи системният подход и по-конкретно предложеният от автора нов модел на системата на сигурността (Stoynov, 2016a, 2016b, 2017), представен на Фиг. 1.3. Моделът представя системата на сигурността в два основни разреза – екзистенциален и функционален.

Екзистенциалният разрез показва сигурността в контекста на нейната среда. От една страна, сигурността е явление, наблюдавано в обществото, а от друга страна, самото общество съществува в околната за него среда. Така две основни подсистеми тук са общество и околна среда. Обществото си взаимодейства с околната среда, като преобразува нейните ресурси, за да си осигури средства за съществуване и възпроизводство, като това взаимодействие се осъществява в рамките на икономиката. Вътре в самото общество се проявяват и отношения, различни от икономическите, като сред тях по-особено място заемат политическите отношения. Така икономиката и политиката са други две важни подсистеми в екзистенциален разрез. В крайна сметка моделът обособява четири подсистеми на проявление на сигурността - общество, политика, икономика и околна среда - представени като четири отделни колони в табличната форма на модела.

Функционалният разрез показва сигурността в контекста на нейното функциониране. Сигурността има за цел защита от риска на определени ценности, като се използват определени ресурси и от тях се произвеждат определени продукти на сигурността. Всичко това се организира и координира от системата за управление на сигурността. Така се формират пет подсистеми на функционално ниво: рискове, изложени на риск ценности, ресурси за сигурност, продукти на сигурността и управление на сигурността. Те са представени като редове в табличната форма на модела.

При пресичането на всеки ред и колона в табличното представяне на модела се формира по една подсистема на системата на сигурността на съответното екзистенциално и функционално ниво. Така например управлението на сигурността в рамките на обществото, политиката, икономиката и околната среда се проявява съответно като управление на социалната сигурност, управление на политическата сигурност, управление на икономическата сигурност и управление на екологичната сигурност.

Моделът може да се прилага както за определен момент във времето (например при определяне на текущото състояние на сигурността), така и да се разглежда в развитие с времето (при исторически изследвания).

В монографията се разглеждат предимно колони две и три (Политика и Икономика) в табличната форма на модела на сигурността, които съответстват на икономическата и политическата сигурност.

С цел опростяване на модела при разглеждане само на политически и икономически риск и сигурност авторът предлага и опростен модел на системата на сигурността, представен на Фиг. 1.4. Освен, че разглежда само икономическата и политическата сигурност, моделът обединява във функционалния контекст ресурсите за сигурност, продуктите на сигурността и управлението на сигурността в една обща подсистема, наречена система за сигурност.

Както пълният, така и опростеният модел на системата на сигурността могат да се разглеждат и в статичен, и в динамичен контекст. В статичен контекст се представят моментни снимки на сигурността, както например това се прави във втората глава на монографията за полюсите. В динамичен контекст се проследяват хронологично събития и процеси, свързани с историческото изменение на сигурността и с нейните проявления във времето.

При статичен анализ на политическата сигурност се изследват: изложените на риск обществено-политически ценности, рисковете за тези обществено-политически ценности, политическите ресурси и политическите продукти на сигурността."
Из книгата

ПЕРУН-СПРИНТ ЕООД
София 1510
ул. Скайлер 70
perun-sprint@psp-ltd.com

Увод
Икономическа и политическа сигурност на държавно и международно ниво - основни понятия, съвременно състояние на изследванията и нова методология

• Основни понятия и концепции
• Класически и съвременен поглед към сигурността. Основни изследователски подходи
• Нова методология - общи модели и методики
• Нова методология - детайлни модели, индикатори, измерители

Основни полюси през XXI век

• Китай
• САЩ
• Русия
• Индия
• ЕС

Взаимодействия между полюсите - международни отношения, геоикономика, геополитика и сигурност

• Исторически анализ на двустранните отношения между полюсите в началото на XXI век
• Формирането на геостратегическия триъгълник Китай - САЩ - Русия и геостратегическия четириъгълник Китай - САЩ - Русия - Индия

Заключение
Използвана литература
Авторски публикации във връзка с монографията
Обяснителни бележки
Академични отзиви