"Трябва да изживеем именно този живот, мили Джими. И то не как да е - а като добри хора! Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!
Само така можем да станем щастливи! С ужасна смелост. Като не очакваме нищо. Най-малкото пък - щастие! Само така можем да станем щастливи. Или пък, ако не станем, поне няма да съжаляваме. Войникът не съжалява! Той гледа навън, през прозореца на колата. И съзнанието му е хладно, спокойно и бяло - като замръзналото поле навън.
Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!"

"Не можеш да вървиш по Пътя, докато самият ти не станеш Пътят"
Буда

Войник е роман за израстването на мъжа. Двама приятели пътуват заедно из зимна България и си спомнят военната служба, която са изкарали заедно точно на ръба на новото време - 1988-1990-а. Двамата са на средна възраст - възрастта на обезсърчаването и колебанията. Пред тях има неясно бъдеще. Представители са на това поколение, което загуби всички стабилни ценности и устойчиви ориентири в живота си. И отчаянието винаги дебне зад гърба им - съвсем близо. Преживявайки премеждия, разговаряйки и спомняйки си, те стигат до основанията на своя живот. До идеята за смелостта и мъжеството - въпреки всичко. Смелостта, която не чака награда от живота, която е готова да се надсмее и над самия живот, за да го накара накрая сам той да тържествува. Над страха, отчаянието и безсмислието. Двамата приятели са истински Герои на нашето време, израстващи от собствената си пепел. В която естествено пробляскват и въглените на миналото. Търсенето им - на смелостта и на надмогването над отчаянието - минава през екзистенциализма, християнството и личния спомен, за да стигне до прости, изкристализирали житейски истини. Не случайно романът носи подзаглавие - Упование за обезсърчените. Той е едно препускане през времето и през съдбите - с търсене на нови устои за разклатения от бурите на съвремието Живот.
Но освен това - романът е и документ на последните 30 години - изпълнен с горчив хумор, лютива ирония и сладка тъга. Както и музиката на Дорс и Джими Хендрикс.

Тръгване
Джими
Чакане пред работилницата
Двуженството
Герои
Дългия Джон
В общ и в битов план
Джими и противогазите
Цветенце
От мола към хълма
На хълма
Статии
Дорс в парното
Гневът на Джими
Мухарем
Закуска
Хлебарките
Четене на Камю в кула
Изкуството да бъдеш лош
Доволният човек
Сърните
Тя идва
Нарушението
Сталин Зарков
Мъжеството
Старецът, който смяташе мъжеството за лайно
Антитурският агитатор
Войната
Трябва ли да се спасяват старци?
Завръзка, или по-точно развръзка
Същността на войника
В снега
Седящи момче и момиче
Там