"Настоящият том събира плодовете на дългогодишния интерес на Никола Георгиев към междутекстовостта и "мълчаливите диалози". Авторът не просто интерпретира литературните творби, той създава инструменти за интерпретация. Това е щедро споделено с читателя виждане, което позволява да се открият дълбочини, сложност и очарование в привидно познати, "оглозгани" от банални тълкувания литературни творби. Неговите статии и студии предлагат евристични подходи, отварят изследователски полета, създават нови литературоведски жанрове. Споменатият нов "жанр", успешно разработван от Никола Георгиев, е ... |
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
Българска критика за унгарски книги - 2000 - 2010. Съставител - Пламен Дойнов. ... Книгата съдържа български критически текстове за унгарски книги, издадени в България през първите десет години на XXI век. Включени са близо петдесет рецензии, които не просто регистрират появата на нови унгарски заглавия, преведени на български език между 2000 и 2010 г., а ги четат отблизо, тълкуват ги, поставят ги в различни контексти. Сред авторите на подбраните текстове присъстват едни от най-проницателните съвременни български критици - наблюдатели и анализатори, които изграждат образа на българската критика от началото на века. ... |
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
В много свои писания - пък и чрез всичките си художествени образи - Димитър Талев разказва за БЪЛГАРЩИНАТА. Това понятие за него е обемно, то засяга всеки негов ред. Учудващо е как Талев е въвел в литературата своите възгледи за Личността, без да прозвучи като един фалшив тон, както е при вечните тематични спекуланти, които подложиха и подлагат Патриотизма на нечувани издевателства. ... |
|
Сборникът се основава на текстове, прозвучали за първи път на юбилейни форуми в София и Велико Търново, организирани по повод 100-годишнината на Иван Богданов (1910 - 1992 г). Всички те, макар и разнородни, в своята събраност се опитват да съградят цялостния му образ - литературна личност, чиято воля за всеобхватност в литературата и в литературната история респектира поколения изследователи. В специален финален дял са представени възможностите за изследвания, интерпретации и познания, съдържащи се в архива на Иван Богданов, допълнени от мемоари за него. Това е своеобразен колективен портрет на големия литератор, ... |
|
Софийски литературоведски семинар. ... Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза, който една сутрин се събужда превърнат в странна твар, е обект на неизброими интерпретации. Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото? Дали е успял бунт, доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката? Дали тази метаморфоза е внезапна, или разтеглена във времето? Дали въобще има метаморфоза? Софийският литературоведски семинар - Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Мария Калинова, Еньо Стоянов и ... |
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |