"Тази книга е най-близка до фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана. Все пак вярвам, че читателят ще добие максимална представа за мен като филмов режисьор и като разказвач (като писател) и за това как в живота ми тези две неща се преплитат." Така Педро Алмодовар определя Последният сън (2023), сборник с 12 разказа, обхващащи богато разнообразие от теми, в пленително съжителство на фикция и реалност, и от епохи - от края на 60 -те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, ... |
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се ... |
|
От физкултурния салон в училище с непогрешимата миризма на съблекалня до склад за вторични суровини и ферма за пуйки; от претъпкана с вещи къща до стъклена наблюдателна кула на върха на планината; от жежкото безвремие на сицилианската провинция до хапещия студ на една битническа Коледа в Лонг Айлънд. Колкото и разнообразни да са сюжетите, темите, гласовете и жанровете в сборника, през тях като обединяваща нишка минава въпросът за оцеляването - буквалното физическо оцеляване на отделния човек, но и на цели биологични видове и хабитати, челният сблъсък на детството с живота, границата между човек и родител, възможно ли е да ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20 -те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ... |
|
Във втория том са включени разказите от Всеки ден не е петък и Сладки и горчиви. ... Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 Юни 1932 година. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, през 1955 година. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник Вечерни новини и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция Кино. Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. Първият почетен гражданин на ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
"Бразилски храст" е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието. "Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, "Бразилски храст" очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор." Алек Попов Велина Минкова е родена ... |
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
Сборник с разкази. ... "От младите най-много ценя Диана Маркова. Може някой да се разсърди, но – това си е." Калин Терзийски "По пътеките на майсторството се върви с бавни и в началото – неуверени крачки. Най-важни са първите. Те са и най-трудни. Литературното творчество има много основи. Една от тези основи е описания от древните гърци "мимезис". Подражанието. Младият писател чете големите стари автори, възхищава се от тях и прави всичко по силите си, за да пише като тях. Диана Маркова е чела големите майстори с внимание и вдъхновение. В тази своя книга тя се опитва да достигне техните ... |
|
Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията."Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също. Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? ... |