Учебникът по география и икономика за 5. клас на ИК Анубис съчетава традиционния подход при поднасяне на информацията в уроците за нови знания и иновативния подход - игрови и творчески, чрез който учениците влизат в различни роли - пътешественици, алпинисти, детективи и други, в уроците за дейност, преговор и обобщение. Освен това създава условия за самостоятелна и групова работа, критично мислене, творческа дейност и способства за формиране на ключови компетентности. Учебната система по география и икономика за 5. клас се състои от: учебник тетрадка+ за активно учене Изброените компоненти от учебната ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Усещане за пълна хармония между енергията на думите и вибрациите на сърцето. Внимание към всеки щрих в картини, нарисувани с думи. Смелостта на младостта, приела словото за свой път. Поезия, която оставя след себе си въпроси. И дълъг антракт за отговори. Лични и дълбоки." Мария Лалева "Родих се в грешно време. Време, в което много малко хора биха отворили книга с поезия, пошло време, в което изкуството е приемано за даденост, не е ценено, не е градивно, не е търсено. Тази масова материалност на света, тази липса на духовност, ме убива, кара ме да искам да избягам. В момента ти четеш моето бягство от ... |
|
|
Успешната подготовка за матурата по БЕЛ вече има сигурна формула! Ясно. Подредено. Полезно. Всичко, от което дванайсетокласникът се нуждае за задължителния Държавен зрелостен изпит по български език и литература: мрежи - бърз преговор на най-важното за авторите, темите и произведенията; сравнения между интерпретативно съчинение и есе - прилики и разлики с ясни примери и обяснения; модели - как се пише всяка част от изпитната работа стъпка по стъпка включително и свободните отговори; приложения - междутекстови връзки за най-силните аргументи. За самостоятелно учене в периода на усвояване на материала, за ... |
|
|
Калина Александрова е автор на Сезоните на нашите кризи и стихосбирката Аз избирам. В новата ѝ стихосбирка Аз съм преобладават темите житейска философия и екзистенциална лирика. Тя впечатлява с дълбочината на замисъла, систематичната последователност на стихотворенията и художествените си достойнства. Илюстрациите на художника Георги Мишков са графики в специфичен стил, които също изпъкват със своята символика и естетика. "Детето в теб изпълнено с Вяра, че този сят е щедър, благодатен и вярва във Човека с пълна мяра, че той е силен и могъщ, и знатен. Детето в тебе вярва в теб самия. Към Истинската Вяра се ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Тази книга е за кризите, не за проблемите. Всеки решен проблем ни прави по-уверени в себе си, по-способни, по-знаещи, и по можещи, но си оставаме същите - преодолените проблеми само ни убеждават колко стойностни сме такива, каквито сме. С всяка преживяна криза ние губим представата за себе си. След всяка криза в нас се ражда нещо ново, непознато - откриваме и преоткриваме себе си. Колкото по-голяма, по-силна е личността, която напира да се роди, толкова по-болезнена е кризата. ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Морис Метерлинк и българската утопия за символистична драма. В книгата се изследва трайното присъствие на символиста Морис Метерлинк в българския литературен живот от началото на века. Възприемането на творчеството му отразява екстазите на времето - интензивните естетически търсения, новите развойни тенденции, промените в художественото съзнание. Рецепцията на Метерлинк се търси в две насоки: в полето на критическия метатекст (българската литературна критика от първите три десетилетия на XX век) и в модела на българската модернистична драма от началото на века ( А. Страшимиров, П. Тодоров, П. Яворов ). ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
