"Неудобни думи" е книга дневник. Тя представя моите наблюдения и размисли върху политическия живот у нас в периода 2013 - 2019 година, както и отношението ми към ярки личности и събития от нашето минало недавно. Документира и позициите ми по външнополитически проблеми, представя и първите ми работни седмици в Европейския парламент." Александър Йорданов ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Обемът на книгата Духът на законите е стъписващ. Нейните близо 240 000 думи надхвърлят 1000 стандартни машинописни страници. Първото издание от 1748 г. е в два тома, съответно от 522 и 564 страници. Ако изобщо е възможно, подредбата на книгата създава усещане за още по-голям обем. Текстът е разпределен в 31 книги, съдържащи общо 605 глави. В него откриваме близо 3000 позовавания на трудове на други автори, броят на които е повече от 300; те са съпътствани от повече от 2000 бележки; приведени са цитати на латински, старофренски, италиански и английски език. Според съвременните критерии за научна прецизност това е ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Роден на 11 декември 1810 г., Мюсе принадлежи към изключително културно аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Йоахим дьо Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате, е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, роден е на 5 юни 1768 г., аристократ либерал. На 2 юли 1801 г. сключва брак с Едме-Клодет - Кристин Гюйо - Дезербиер, родена на 14 април 1780 г., ... |
|
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 г. и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен ... |
|
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Специално издание за ученици" на издателство "КВЦ". ... Жан дьо Лафонтен (1621-1695) влязъл в литературата случайно. Близък роднина на жена му издействал от Краля-слънце Луи XIV месечна сума, срещу която той трябвало да пише по едно стихотворение на тримесечие. Но Лафонтен открил истинското си призвание - басните. В началото той просто преработил и осъвременил запазените през вековете творби на Езоп, но след това започнал да създава свои оригинални басни. Лафонтен написва истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Луи XIV живее в епоха, в която ... |
|
|
За момчешката страст към битките. За другарството и за лоялността. За дързостта да живееш по свои собствени правила. Но и за тъмната страна на правилата. "Войната на копчетата" е колкото поетична, толкова и непристойна книга. Романът на Луи Перго е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети и пет филма. Историята се чете на един дъх ‒ и от хлапаци като собствените му герои, и от онези читатели, които ще видят в романа гениален предтеча на "Повелителят на мухите" от нобелиста Уилям Голдинг. "Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха ... |
|
|
Романът Луиза дьо ла Валиер се развива по време на управлението на Луи XIV. Главната героиня, младата и красива Луиза дьо ла Валиер, която привлича интереса на краля и в крайна сметка става една от неговите любовници, се бори със смесените си емоции към него и копнежа за истинска, трайна любов въпреки привилегированото си положение. Дамата е раздвоена между предаността си към монарха и личното си щастие, докато дворът е изпълнен с политически интриги и битки за власт. А тримата мускетари и Д'Артанян - макар вече и извън кралската стража, са основни движещи сили зад всеки план. Финалът на историята за тримата ... |
