С поправки и добавки от самия автор. ... Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, ... |
|
|
Българския дневник на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас ... |
|
|
"Този обемист дневник представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от ... |
|
|
Народ, психология, време. Превел от чешкия ръкопис: Ст. Аргиров. ... Книгата на големия чешки учен и приятел на България Константин Иречек заслужава поредното си преиздаване. В нея са описани с подробности началните години на възсъздаването на българската държава, трудностите и тегобите, великите и смешните неща, нищетата и духовността. Двата тома са с твърди корици и са изключително добре оформени в художествено отношение. ... |
|
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
|
Творчески портрети с 263 цветни и черно-бели илюстрации. ... Книга трета от поредицата "Пантеон" е израз на почитта ни за безкористното дело на световния интелектуален елит на епохата. Излъчваното сияние около имената на тези първенци на духовната култура от различните народности е сиянието на дълбоката ни признателност. С това изпълняваме своята мисия - вграждането на имената им в Пантеона на българската културна история. Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание - с поглед, насочен навътре - са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят ... |
|
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
|
Според Найден Геров градът е основан от търновските боляри, избягали при падането на Търново, Константин Иречек споменава, че градът е основан от пастири неизвестно кога. Така или иначе Копривщица си остава миниатюрна съкровищница със своите забележителни паметници на архитектурата от епохата на Българското възраждане (XVIII - XIX в.). в града са разположени живописно стотици старинни къщи, които заедно с чешмите, сводестите мостове, калдъръмените улички, високите каменни огради и църкви образуват самобитни ансамбли. От книгата можете да научите още за легендарното и революционно минало на града. ... |
|
|
Едва ли в България вече има човек, който да не е чувал за невероятния скален град Перперикон, макар да са минали малко повече от две години от началото на мащабното му проучване. Великолепният археологически обект се намира в Източните Родопи, само на 15 km североизточно от областния център Кърджали. До последния се достига по удобни и модерни пътища през Асеновград и Хасково. Асфалтов път води и до подножието на Перперикон, а в момента се изгражда последния километър и паркинг за туристите. Грандиозните скални изсичания на невисокия хълм край днешно с. Горна крепост, Кърджалийско, отдавна са привличали погледите на ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990."Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не ... |
|
|
И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
