Казвам се Коте, но всъщност съм кученце. "Котките са самостоятелни - каза ми мама, когато бях малка. – И ти трябва да бъдеш самостоятелна!" Така твърдеше мама, но аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Опитвах се да говоря с птиците, потърсих и компанията на лоса. Всички горски животни обаче ми обръщаха гръб или ме пъдеха. Избягвах и хората, защото мама ме беше предупредила, че не бива да им се доверявам. Но един ден срещнах човек на име Пор и той ми заяви: "Това е краят на самотата". Куче на име Коте е история за необичайно приятелство, което дава смисъл и посока на две самотни души. Тя ни ... |
|
Годината е 1913 -та. Седемдесет и двама отбрани мъже, албанци мюсюлмани от спорната и до днес област Чамерия, са примамени в Парамития от гръцкия митрополит с маслинова клонка, ала биват избити до крак и душите им, понесени от мътните води на реката на смъртта и ненамерили покой, години наред населяват сънищата и виденията на живите. Сред тях е Авдул, принадлежащ към многолюдна албанска общност от живеещи в сговор поклонници на кръста и полумесеца. Със сочен език и съпричастност, но и с лек хумор Том Кука разгръща епична сага с разнолики човешки съдби на хора простодушни със старинен бит, на корави мъже и силни жени, ... |
|
"Умираме веднъж. Живеем всеки ден."Средната продължителност на живота на човешките същества е абсурдно, ужасяващо и унизително къса. Ако допуснем, че доживеете до 80-годишна възраст, ще сте разполагали с около 4000 седмици. Никой от нас няма нужда от напомнянето, че нямаме достатъчно време. Обсебени сме от удължаващи се списъци със задачи, безброй съобщения, баланса между работата и личния живот и непрестанната битка с разсейването. Затрупани сме със съвети как да станем по-продуктивни и ефективни, както и с житейски хитрости, за да оптимизираме дните си. Но такива техники често влошават нещата. Усещането за ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
Интересно нещо е самотата. Може да спусне сива мантия пред възприятията за живота, да накара човек да се затвори в себе си, но и да му помогне да осъзнае важни истини. Сезоните на самотата е невероятно дълбока и докосваща поезия, в която ясно си личи талантът на Зоя Гаргова да докосва душата на читателя с думите си."Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на Сезоните на самотата - като редактор. Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и ... |
|
Практическо ръководство за преодоляване на депресивни състояния. ... В книгата са застъпени основните положения от лечението на д-р Ролф Меркле и много други най-разнообразни психотерапевтични методи. Можете сами да прилагате мощните психотерапевтични методи описани в книгата и да излезете от депресивното състояние, като си изградите позитивно мислене и оптимистичен светоглед. Депресията е победима: Вие можете да отстраните отрицателните мисли, да ги замените с положителни и да възвърнете оптимистичното си настроение. Вие можете да преодолеете страха, ниското си самочувствие и чувството за вина. Вие можете стъпка ... |
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
Оголени дървета пробиваха ноемврийската мъгла, падаха последните червеникави и жълти листа. Снусмумрик навлезе сред хиляди километри горска тишина. Хемулът бавно се разбуди, осъзна, че това пак е самият той, и му се прииска да бъде някой, когото не познава. Филифьонката загърби страховете и самотата си и извади куфара. Мъничкото хомсче прекъсна приказката за майката и семейството, която само си разказваше, и взе решение още сутринта да тръгне натам. Само Мюмлата се чувстваше добре - от главата до петите, - но и тя се заприготвя. И така те поеха право на север към тихата долина и към усещането да се събуждаш сутрин в ... |
|
Романът "На брега" е ода на отчаянието, реалистичен и проницателен поглед към бъдещето. Историята започва с откриването на труп в блатата на испанското крайбрежие на юг от Валенсия и свършва пак там, блатата са поразителна метафора за корумпираната, деморализирана Испания от първите години на двадесет и първи век. Фокусирайки се върху интимния свят на един от главните герои - спомените, надеждите и разочарованията му, авторът успява да предаде визия на цялата страна, общество и икономика, където гражданската война все още хвърля дълга сянка. Рафаел Чирбес описва с грубост и честност пътуването през живот, ... |