Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Ива Йосифова Венкова е родена на 16.10.1980 г. Завършва специалност "Международни отношения" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" с магистърска степен и магистратура по международни изследвания и европеистика към Европейския институт I.E.H.E.I. в Ница. През 2007-2008 г. специализира в Токийския университет, Факултет за юридически и политически науки. През 2013 г. придобива степен доктор по научна специалност „Нова и най-нова обща история” в Историческия факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Владее английски, японски, френски и немски език. Преводач от японски език на антология " ... |
|
|
Двуезично издание на чешки и български език. ... От края на лятото В смуглия загар на лятото тъмата е жена с уханна плът разпалена в копнежи и приближава август есента скъсени дни със сенки удължени. Владимир Кршиванек Кршиванек е роден през 1951 година. Той е чешки поет и професор по чешка литература. Неговата академичната кариера е следната: Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага, "Института за чешка и световна литература" към "Чешката академия на науките", Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага, Техническия университет в Либерец и Университета в Храдец ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
Интересно нещо е самотата. Може да спусне сива мантия пред възприятията за живота, да накара човек да се затвори в себе си, но и да му помогне да осъзнае важни истини. Сезоните на самотата е невероятно дълбока и докосваща поезия, в която ясно си личи талантът на Зоя Гаргова да докосва душата на читателя с думите си."Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на Сезоните на самотата - като редактор. Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
