"Македония е кървящата рана на България". Това съм написал преди около 15 години в една книга за България - и не съм променил дефиницията си до днес, нито пък имам намерение да го направя някога, поне докато не доживея събирането на майка и дъщеря, тоест затварянето на тази рана. Докато горната теза в книгата си съм подкрепил с аргументи и факти цитирани най-вече по писанията на чужденци за Македония и нейното предимно самоопределящо се като българско население, понякога ми попадат безценни свидетелства и щрихи от портретите на знайни и незнайни борци за освобождението на целокупната българска земя. Такъв е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Съвременни аспекти на сигурността. Духовност и сигурност. Настоящото изследване цели да се разкрие алгоритъм, чрез който малки държави като България да могат успешно да отстояват своята сигурност, възползвайки се от духовното си наследство. Предмет на изследване са основните фактори, които имат определящо значение за сигурността на България и Западните Балкани и българският духовен потенциал. Времеви обхват на изследването е периодът 1990 - 2014 година. ... |
|
|
Един от мотивите за преиздаването на тази книга е, че Чилингиров работи с действително автентичен материал и че събраните с помощта на отново дошлия на мода в наши дни метод на устната история спомени, дават вярна картина на събитията от 1849-1850 г., и по-точно така, както са ги виждали и тълкували ранните шуменци. Те хвърлят светлина върху онази огромна пропаст, която зее между живеещия в османската система зависим български народ и запалените от идеите на европейския либерализъм унгарски и полски емигранти. Те показват също, че към готовото за промени българско общество бързо намират път не само външните неща от начина ... |
|
|
"Хилядолетната история на света впечатлява със своята събитийна динамика. Огромните ѝ амплитудни пулсации, вариращи от наситени с войни, природни катаклизми и мракобеснически идеологии времена до периоди на бурен икономически, технологически и културен възход, пораждат векове наред множество въпроси. Могат ли ясно да бъдат дефинирани силите, които направляват развитието на човешката цивилизация? Каква е ролята на географския фактор в този процес? Какви са неговите съдържателни параметри? Възможно ли е да разберем съдбата на народите, без да се вгледаме във взаимовръзката общество - околна среда особено в ... |
|
|
Инициирайте разговори и ги поддържайте, изграждайте отношения и приятелства и разширявайте бизнеса си. Притеснява ли ви запознаването с нови хора? Смущавате ли се да разговаряте с хора, които не познавате? Случвало ли ви се е да не намирате какво да кажете? Страхувате ли се да не кажете нещо глупаво... да не би да получите отказ... или да не би да ви възприемат като натрапник? Иска ли ви се да се чувствате по-комфортно сред непознати хора и да създавате по-лесно приятели? Силата на запознаването с нови хора ще ви помогне: да преодолеете страха си от запознаването с нови хора, повеждането на разговор и установяването ... |
|
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Диана Мишкова, Чавдар Маринов, Александър Везенков. ... Общата идея на този заключителен четвърти том е да се разгледа понятийното оформяне на региона, подходите към неговото изучаване, научните дискурси и представи за него, идващи отвън и отвътре. Първите няколко глави се занимават пряко с тези въпроси, а следващите подхождат непряко и чрез конкретни тематики. Така например прокарването на граници и териториалното обозначение на Балканите се разглеждат през съображенията и мотивите зад тях, разглежда се практикуването на геополитическо конструиране по един подрегион ( ... |
|
|
Христо Матанов е професор в Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Чете лекции по Средновековна история на Балканския полуостров. Настоящата книга е създадена именно въз основа на неговите лекции пред студенти от специалностите История, Археология, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, История и философия и др. Специализирал е в Германия като стипендиант на фондация Александър фон Хумболд, в САЩ и в Гърция. Автор е на няколко монографии, между които Югозападните български земи през XIV век, Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, ... |
|
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
|
Потресаващ разказ за Априлското въстание, започващ с ентусиазма по неговата подготовка, опиянението при избухването му и унинието след кланетата в Перущица и Батак. Яна Язова обрисува образа на Бенковски отдалеч - започва с младежките му и любовни авантюри в Мала Азия. Романът завършва с героичната саможертва на Христо Ботев. Възкръсват кървави събития от нашата история, описани с невероятно познаване и на най-малките детайли, свързани с тях. ... |
|
|
Оцелелите герои от Левски и Бенковски си дават среща в последния роман от трилогията. Яна Язова с голямо творческо вдъхновение описва последната среща на игумена Евпраксия с Куртчу Осман. Докато башибозуците колят, изнасилват и накрая подпалват Горния метох, прекрасната Серафима се отправя към Шипка. Там тя участва в кръвопролитните боеве заедно с Делича и Стоян Илийка. На върха се сбъдва предсказанието, че Серафима намира покой, когато залезе полумесецът. Трети том на трилогията Балкани. Яна Язова е псевдоним на писателката Люба Тодорова Ганчева. ... |
|
|
Разказите - обект на тази книга - са изобретени в различни географски ширини, в различни исторически моменти, от различни общества и различни политически конюнктури. Разказват за един и същи процес - приемането на исляма на Балканите, мислено някъде и някога като освобождение и национално осъзнаване, другаде и друг път - като катастрофа. Разказват историците - академични и самодейни, разказват легендите и песните, разказват романите и филмите. Разказва Официалната Единствена История, разказват множеството откъслечни истории, произвеждани от по-големи или по-малки групи, от повече или по-малко хора. Разказите си приличат и ... |
|
|
Вече не знаем кои сме. ... Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати. Те имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен, асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот. Дали торбешите мюсюлмани в Югозападна Македония, преминалите към исляма помаци в Североизточна Гърция и в България или арумъните християни - едва ли някой друг познава многобройните малцинства на Балканите толкова добре, колкото Цирил Щигер - ... |
