Реконструиране на автобиографичната памет: Епистемологична равносметка, основана върху две теории от XIX век Конструиране на автобиографичната памет: Феноменологична равносметка, базирана на Хусерл ... |
|
"Господи, благодаря Ти за всичко: за живота, за съдбата си, за моите родители, за моето семейство, за приятелите ми, за срещите, познанствата, щастието и нещастието, радостите и изпитанията. Как да обгърна всички Твои чудеса, всички Твои милости? Та те са неизброими. Повече от всичко обаче Ти благодаря за това, че си ми дал да обичам и да познавам ответната любов. Няма по-голяма радост и по-голямо блаженство. Още благодаря на Господа затова, че Той - при цялата моя леност и греховност - ми е дал да стигна до служението при олтара, тъй като няма друга съдба на тази земя, която да е по-блажена от тази. На всеки човек, ... |
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
"Майсторите на изобразителните изкуства - скулптури, художници и т.н. - работят върху материя вън от тях и творбите, които създават, са също вън от тях. Концентрирайки се върху тази външна материя, те насочват своето умение и талант и създават велики творби. Но ще ви кажа, че за мен истински творец е този, който е в състояние да се заеме отначало със самия себе си като материя, върху която да твори. Всички методи на духовния живот са на негово разположение, за да го вдъхновяват в тази задача. В човешката психика са заложени всички изкуства като поезия, музика, скулптура и т.н., и те се включват в работата на онзи, ... |
|
Книгата е първа част от дългоочакваната автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова. Том първи е озаглавен Триумфалната арка на ул. Цар Иван Александър и е посветен на детството и началото на музикалния път на певицата."Това, че съм Йорданка Христова, е съдба. Певческия си талант дължа на македонския род на татко от Кукуш. Вкъщи винаги се пееше - и делник, и празник. И най-много обичах да слушам мъжкото многогласно пеене на татко, чичо Гошо и братовчедите. Пееха като грузинци! Оттогава ми е слабост и сама си правя всички вокали в записите. Въпреки строгостта на родителите ни съумях да се преборя с ... |
|
Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих Бьол, ... |
|
Vita Nuova е втората книга от автобиографичната трилогия на Храбал (Сватби в къщата, Vita Nuova, Пролуки ), в която писателят разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Написан без точки и запетаи, сякаш за време, колкото едно дълбоко поемане на дъх, романът е своеобразен монолог, в чийто център са писателската страст на Храбал и митичният му бохемски живот в годините, когато се утвърждава като един от най-любимите и авангардни чешки писатели. Събрал стари и нови истории, неспирен поток от образи, Vita Nuova отново ни дава възможност да надникнем в забавното огледало на писателя, в една ... |
|
Тази книга не е хронологично изреждане и описание на случки от живота на дипломата Воденски. Тя не е просто автобиографична книга, макар че тя на пръв поглед изглежда такава. Защото през автобиографичната форма всъщност тя ни говори за професия, за морал, за политика, за история, за хора, в крайна сметка - за времето, в което ние живеем и работим. Тя повдига завесата и зад лъскавата външност на дипломатическия живот ни разкрива истинската професионална работа, която никой не трябва да вижда."Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. В типичен ... |
|
Истории за живота, смъртта и неврохирургията. ... "На първо място, не вреди" е фаворит на "The New York Times Book Review" и "The Washington Post", а "Financial Times" и "Economist" я обявяват като едно от изданията в "Книга на годината". За нея д-р Хенри Марш получава награда Pen / Ackerley за автобиографична книга и номинации за наградите Guardian First Book Prize, Costa Book Award, Samuel Johnson Prize, Wellcome Book Prize и Pol Roger Duff Cooper Prize. Какво е да си неврохирург? Какво е да носиш отговорност за живота и здравето на друг човек? Какво е да ... |
|
Любознателният читател на "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира" трябва веднага да бъде предупреден: книгата на големия актьор и общественик Явор Милушев безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ - от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход. Явор Милушев (р. 1948) е български актьор, известен с ... |
|
"Дълг и наслада" е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен - Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл "Дълг и наслада" е уникално ... |
|
От окосените ниви, от узрелите земи, от спокойствието на далечините се вдига синкав дим, който се спира и заспива. Появява се дърво, очертанията на колиба, свеж отблясък на жива вода. Всичко в една тръпнеща голота. „Заспалият дим” е автобиографична по характер и експериментална по форма. Както и в останалите произведения на Миро, тук се усещат силното вълнение от изживяното и написаното, свободното боравене с философските идеи и поетичният изказ на писателя. Разказаните истории имат дълбока вътрешна връзка и са обединени в роман, който непринудено излиза извън границите на жанра и извън модернизма и неговите стремежи и ... |