"Старите баби на село разказваха на малките деца как ще дойде време, когато нас няма да ни има. Щели да дойдат други хора, а от нас ще остане само спомен и няма да ни помнят всички, а само хората, на които сме помагали. После ни споделяха приказка за ангелите, които записват делата на всеки човек в специални книги. Разказваха как тези ангели спират да пишат, когато човекът вече го няма, освен ако той е направил нещо, което да продължи да живее след него - чешма край пътя, от която да утоляват жаждата си случайни минувачи, книга със знания, които могат да помагат на другите или изобретение, което да улеснява живота на ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
За всички, които са на 10 или се чувстват на 10 години ... Казвам се Лилия и съм на 10 години. Като всяко дете обичам да играя, да се смея, да пея и танцувам. И почти като всяко дете обичам книгите. Толкова ги обичам, че реших да си създам моя собствена книга за всички мои връстници - бъдещи, бивши или настоящи. ... |
|
|
Още от самото начало на историята жените "зад кулисите" са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени "зад кулисите" - по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на "европейките-султанки", но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои. Двете ... |
|
|
Констандия Сотириу разказва за причините, превърнали острова на любовта в остров на омразата. Романът на кипърската писателка Констандия Сотириу Горчива земя е белязан от дълбоко личните преживявания на жените, изгубили толкова много заради войната в Кипър. Превратът на гръцко-кипърските националисти от 1974 г. е последван от инвазия на турските войски, безбройни изчезнали и убити. Кръвта се просмуква в кипърската земя и вгорчава дори водата, която тече по нея. Всичко това е представено през погледа на майките, съпругите, дъщерите, загубили най-близките си хора, но геройски продължаващи да се борят ден след ден. Жените, ... |
|
|
Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул: Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си; Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци; Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
|
Съставители: Иван Димитров, Иван Христов. ... Това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение (издателите винаги са леко измъчени). Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. И се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата. Време-пространството на историческото свидетелство, което държите в ръцете си, включва: 1 фестивал, 13 издания за 18 години; 1 антология, 86 български поети и прозаици; 60 чуждестранни гости от 22 страни, от ... |
|
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
