Първият ден в ново училище винаги е изпитание. За Самър Савидж първият ден в мечтаното училище Ланкастър Преп обаче е присъда - тя е белязана от скандалното минало на майка си и загадъчната смърт на доведените си баща и брат. Планът ѝ е някак да завърши, без да се набива на очи. И най-вече като избягва Уит Ланкастър - момчето, което я мрази от първата им среща. И за което тя не спира да копнее оттогава. Уит Ланкастър е истинска напаст и се гордее с това. Защитен от фамилното си име, изписано на входната врата на училището, богатството и връзките на семейството си, той може да си позволи всичко. Никой няма смелостта ... |
|
|
Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България - Никола Анастасов. "Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи. Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора. Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: "Благодаря ти, съдба, че ми ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
|
"Тази книжка се получи от съприкосновението ми с феномена Вапцаров. След особения като жанр "Третият разстрел" от 1993 г. Мартин Георгиев се поизплаши и спря. Той искаше да каже всичко. Заглавието, а и съдържанието на книгата (първа) дават заявка за довършване. Нещастията, които после му се струпаха на главата, си обяснява най-вече с тази си дързост. Заех се да продължа." Евгени Христов ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
Д-р Емъри Шарбоно изчезва в планините на Северна Каролина. Докато съпругът ѝ Джеф, раздразнен от скорошен спор помежду им, осъзнае, че мълчанието и липсата ѝ са нещо повече от цупене, и се обади в полицията – мястото става недостъпно: студ, заледени пътища, гъста мъгла, нощ... Много специална съботна нощ. Емъри идва в съзнание в нечие чуждо легло, в съвършено непозната хижа, със сериозна черепна травма. И в компанията на мъж, чието минало на насилник е толкова тъмно, че той дори не иска да ѝ каже името си. Никакъв телефон, няма Интернет, няма хора на километри наоколо, но тласкана от страха, Емъри е ... |
|
|
"Брилянтната Биби е продължение на романа Хотел Морал две години след събитията в него. За тези, които не са чели Хотел Морал няма да е невъзможно да се ориентират в събитията, вероятно и ще придобият представа за образите, но е възможно да има известно объркване, поради което ще бъде предложен, как да кажа, бърз преразказ на романа, ако е възможно изобщо, на страницата на издателството, както и обяснение кой кой е и какъв е. Мирабел и Чимини, които се появяват в друга моя книга Амантес аментес, ще се появят и тук, но не е нужно читателят да е чел Амантес аментес, събитията там нямат почти нищо общо с тези тук. ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Амина изчезва, а не след дълго тялото ѝ бива открито в гората. Братовчедите ѝ Робин и Микел, синове на сестрата на майка ѝ, по някакъв начин са замесени в това ужасно престъпление. Робин става свидетел на това, което се е случило с Амина, но той не може да ѝ помогне, нито да извика помощ. Освен това не е способен да каже на никого какво е видял. Същевременно Микел знае нещо, което не иска да каже на никого. Семейството на Амина, особено майка ѝ и брат ѝ, обвинява Микел за убийството ѝ и иска на всяка цена да го накаже, без да се интересува от това какво би било ... |
|
|
Зловеща приказка в стила на "Туин Пийкс". ... "Аз съм всичко, което искаш да бъда... Наричай ме твоя... Сигурно вече би трябвало да те наричам с истинското ти име, но нямам сили да го направя. До последно няма да свалям маската, за да успея да ти кажа това, което трябва. Нашето приятелство приключва. Това поначало беше рискована идея, независимо коя си ти. Моля те да ми повярваш, че ти мисля доброто и обвинявам единствено себе си. Никога не бива да говорим за това. Не казвай на никого. Сбогом Тя е перфектната дъщеря, вярната приятелка, талантливата актриса, красавицата, любимата ученичка, но никой не знае ... |
|
|
Със сложната и многопластова метафора за сълзата в окото на сянката Николай Майсторов сякаш иска да ни каже, че Демиургът е създал вселената като във всичко е вложил единството на противоположностите - животът, който се превъплъщава в смърт и смъртта, от която се възражда живота, болката, с която е бременна радостта и радостта, която преминава в болка, когато разбере, че е самодостатъчна и безгранична. ... |
