Преразказана от Боряна Даракчиева. ... В нощта преди Коледа на вратата на Тилтил и Митил почуква феята Берилюн. Нейната внучка е много болна и единствено Синята птица може да ѝ помогне. Феята дава на братчето и сестричето вълшебен подарък, чрез който могат да виждат душите на всички създания и предмети, и те потеглят на пътешествие, за да търсят неуловимата птица - символ на щастието и надеждата. Написаната преди повече от сто години пиеса Синята птица и до днес продължава да запленява сърцата на зрителите и читателите. Тази вълшебна история ни учи да се отнасяме към всеки и към всичко, което ни заобикаля, с ... |
|
|
Едно научно и същевременно мистично пътешествие в тайнствения свят на цветята и изумителния разум и воля за живот, скрити в тях. Разглеждайки доскоро Природата само от позицията на материалистичното схващане, малцина от нас си дават сметка за изключително трудния и дълъг път, който извървява едно растение, докато от семе се превърне в ухание и цвят и принесе накрая своя плод. Така със своя живот, както отбелязва авторът: Цветето дава на човека забележителен пример за неподчинение, за смелост, за постоянство и находчивост. Ако можехме да вложим преодоляването на неизбежната болка, старост и смърт половината от енергията, ... |
|
|
"Цветята са древно растително братство.""Цветята са духовни думи, духовни слова на ангелите.""Лошите мисли се разтопяват в благоуханието на цветята.""Цветята са фини духовни енергии, в които е създаден раят." Елеазар Хараш "От само себе си се разбира, че нямам намерение да правя пълен преглед на доказателствата за интелигентност, които ни дават растенията. Те са безчет, натъкваме се на тях непрекъснато, особено що се отнася до цветята, съсредоточили целия стремеж на растителния живот към светлината и духа. Макар и да се срещат неумели и несрети растения, не съществува нито ... |
|
|
Морис Метерлинк и българската утопия за символистична драма. В книгата се изследва трайното присъствие на символиста Морис Метерлинк в българския литературен живот от началото на века. Възприемането на творчеството му отразява екстазите на времето - интензивните естетически търсения, новите развойни тенденции, промените в художественото съзнание. Рецепцията на Метерлинк се търси в две насоки: в полето на критическия метатекст (българската литературна критика от първите три десетилетия на XX век) и в модела на българската модернистична драма от началото на века ( А. Страшимиров, П. Тодоров, П. Яворов ). ... |
|
|
Книгата съдържа 27 лекции от Елеазар Хараш с акценти върху Учителя Беинса Дуно - В Храма на Учителя, Мъдростта на Учителя, Учителят за Бога. Специално внимание, Елеазар Хараш, обръща върху творчеството и прозренията на Халил Джубран, Морис Метерлинк, Миамото Мусаши, Шри Ауробиндо, Сай Баба, както и включва подбрани афоризми на народите. В книгата: са включени и лекции за богомилите, толтеките, суфите и тяхната мъдрост; описано е учението за паразитите, както и какво да бъде нашето възприятие за тях; сред лекциите са включени и темите за безупречността и животът на атлантите. "Словото е тайно знание. Който ... |
|
|
"Абсолютно върховно съвършенство ръководи всичко. То е велик промисъл и ръководи всичко, което се случва и което не се случва. Този промисъл е владеещият всичко. Той прави нещата, няма друг действащ. Никога не мислете за нещата от лична гледна точка, само така ще влезете в принципа." Учителя Петър Дънов "Сърцевината е родена от нищото и в нищото се връща. В сърцевината всичко е чисто. В сърцевината неразбирането е сияещо. "Учителю, дай ми откровение за своята воля" - това е сърцевина. Само сърцевината има вътрешен поглед - чист взор. Сърцевината пази силата. В сърцевината на нищото е нашето ... |
|
|
"Бог е Скритият Деятел във всичко, за да ни възроди в Себе си. Човек без сърце няма Храм. Любовта има Очи от Безкрайност. Себепознанието е независимост от света. Свободата се нарича Чисто Съзнание. Истината е най-голямата опасност за този свят - и затова този свят е лишен от нея." Елеазар Хараш ... |
|
|
Избрани творби. ... Както стихотворенията, така и разказите на Рамон Мария дел Валие - Инклан сполучливо са наречени "деца на поетична природа". Изящният импресионистичен стил, декадентският привкус, ироничните подмятания, мозайката от фолклорни мотиви, модернистичното митотворчество, субективното възприемане на пространството и времето, колоритът, орнаменталността и мелодиката на фразата… Това са само някои характерни черти на неговото творчество. "Тъмната градина" и "Епиталамий" на пръв поглед изглеждат в съзвучие с творчеството на Мигел де Унамуно, Хосе Мартинес Руис - Асорин, Алехандро ... |
|
|
Вторият том на антологията представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
