Основният изследователски анализ в монографията засяга явления, свързани с творческа интерпретация на фолклорна музика. Някои от тях са установени и утвърдени във времето форми - хармонизация, обработка, инструментация. В изследването тези подходи са отнесени най-вече към работата на изградените през втората половина на XX век изпълнителски състави - оркестър от народни инструменти, женски народен хор, ансамбъл, и формирането на съвременно професионално изпълнителство върху основата на фолклорните практики. Разгледаните творби обхващат различни етапи в развитието на формациите - от техните първи опити (50 - 60 -те години ... |
|
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
|
Разработката е първото системно изследване на чечкия говор. Тя акцентира върху особеностите на говора на всяко ниво на лингвистичен анализ. Те са разгледани в съпоставка на техни аналози от цялото българско и славянско землище. В изследването е включен богат материал от различни сфери на битовото ежедневие на хората от Чеч - стопанска дейност и инвентар, празнично-обредна дейност, домакински принадлежности, облекло, песенен фолклор и др. От друга страна, използван е антропонимен и топонимен материал, който отразява диалектните особености на района. Изследването е важно, тъй като носителите на говора са мюсюлмани, чийто ... |
|
|
Книгата надхвърля първоначалното намерение на автора да създаде речник на тетевенския говор, тъй като е сборник, който не само ни запознава с лексикалното богатство на езика на тетевенските балканджии, но ни предоставя възможност да се докоснем до необикновената свежест и автентичната красота на една древна и още жива езикова практика. Тук откритията са на всяка страница, защото става дума не само за езиковедско изследване, а и за свидетелство за един вече отминал патриархален бит, за пъстрия и богат живот на местните хора от древни времена и до днес. В книгата ще откриете: тълковен речник; характерни изрази; случки ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Румен Стоянов е роден през 1941 г. в с. Драганово, Великотърновско. Следва в СУ "Св. Климент Охридски" и завършва испанска филология в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат десет години. Живее общо 18 години в Латинска Америка. От 1969 г. е преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски". Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Има издадени 27 книги с поезия, есеистика, публицистика, научни изследвания, от тях 5 в чужбина. Единственият ... |
|
|
Като отговор на нарасналия в обществото интерес към кулинарията, а и като възможност да бъде представен в пълнота богат и архаичен пласт от народната лексика, свързана с ежедневното и празничното хранене на българина, в Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език Проф. Любомир Андрейчин при Българската академия на науките се родиха идеите за два проекта: съставяне на Български диалектен кулинарен речник (БДКР) и изработване на Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия (ИКК). ... |
|
|
Поколението от смесен брак - идентичност и етнокултурни характеристики. ... Тъй като децата от смесените бракове (не само от украино-български и руско-български) остават досега извън полезрението на българските изследователи като обект на научни разработки, представените в тази книга резултати и разработен изследователски инструментариум могат да бъдат ползвани и за бъдещи изследвания върху биетничните личности в по-широк славянски и европейски контекст. ... |
|
|
Научна конференция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ... Сборникът представя докладите, изнесени на едноименната научна конференция през септември 2013 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Текстовете в този сборник се обръщат към ключови въпроси, свързани с теорията и практиката на музейната комуникация и интерпретация: "Могат ли да говорят предметите в музея? Какъв "език" говорят? Имаме ли нужда от "превод"? Чии са гласовете, с които са обвързани предметите, и в какви големи разкази и идеологически дискурси се вписват те? ... |
|
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Роден и израснал в Бургас, прекарал летата си в Странджа, авторът владее еднакво добре както жаргона на родния си град, така и диалекта на мистичната Странджа. С помощта на свои роднини и приятели, на които горещо благодари, той е съставил тези два речника с цел да запази богатството на езика ни."В тези два речника събрах известните ми (а също и на моите приятели и роднини) бургаски жаргони и странджански диалектни думи, които съм ползвал предимно в детството и в младежките си години, но ползвам и сега в разговори със стари приятели или роднини. Не приемам пренебрежителното отношение към жаргона като към "уличен& ... |
