Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
|
We takes place in a distant future, where humans are forced to submit their wills to the requirements of the state, under the rule of the all-powerful Benefactor, and dreams are regarded as a sign of mental illness. In a city of straight lines, protected by green walls and a glass dome, a spaceship is being built in order to spearhead the conquest of new planets. Its chief engineer, a man called Delta-503, keeps a journal of his life and activities: to his mathematical mind everything seems to make sense and proceed as it should, until a chance encounter with a woman threatens to shatter the very foundations of the world ... |
|
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
|
"Мислех си, че не мога да пиша, но имах толкова много да кажа. Мислех си, че няма да се справя, но преодолях себе си. Тази книга е емоцията, превърната в слово, и мълчанието, получило глас в самотата, криеща неподозирани светове. Стиховете са начин да изживееш неизживяното, да превърнеш един поглед в история, защото Земята все ще се върти..." Евгения Чаушева Евгения Чаушева е родена в София, но една част от детството ѝ преминава в Африка. Завършила е УНСС и СУ Св. Климент Охридски, доктор по педагогика. През 2022 г. печели първа награда в Националния конкурс за поезия Горчиво вино, а през 2023 г. става ... |
|
|
Основан от мистериозен гений, архипелагът Проспера е защитен от ужасите на външния свят. На този райски остров щастливите гражданите се радват на дълъг и пълноценен живот, докато жизнените показатели от вградените в ръцете им монитори, измерващи физическото и психологическото им здраве, не паднат под десет процента. Тогава те се оттеглят и се отправят с ферибот към Детския остров, където телата им се обновяват, паметта им се изтрива и те са готови да започнат живота си отначало. Проктър Бенет има успешна кариера като лодкар. Негова задача е да осигурява достойно и спокойно преминаване на жителите на Проспера към новия им ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
