Никога не смесвай водката с магия! Какво прави една деветнайсетгодишна вещица, когато сърцето ѝ е разбито? Пълна програма за възстановяване - пенлива вана, сълзлива музика и много, много водка. Това, което не трябва да прави, е да проклина бившия си - дори и на шега. Но къде се е чуло и видяло проклятие, направено със свещ с аромат на дива орхидея, да сработи? Затова, когато братовчедка ѝ на шега проклина бившия на Виви - безбожно красив вещер от Уелс на име Рис Пенхалоу, младата жена не протестира твърде много. Все пак Рис е този, който след едно романтично и страстно лято си е обрал крушите обратно за ... |
|
|
"Някои мъже са толкова странни... В един момент те нападат, задето си им взела последното канелено охлювче. А в следващия ти предлагат безумни подкупи, за да го откупят от теб... Но върхът беше, когато открих, че това е новият ми шеф. Не е смешно! Слабостта ми към сладкото ме предаде... но лошото е, че развивам слабост и към Линкълн Бърнс. Той е тотален студенокръвен сърдитко с его до небето... и доста привлекателен ерген, който обаче не излиза по срещи. Споменах ли, че този влудяващ мъж управлява модна империя с фокус върху булчинските тоалети? А на мен ми се повръща от сватби, откакто бившият ми сдъвка и изплю ... |
|
|
До Коледа остава само една седмица, а някой злосторник е откраднал всички приказки. Изкушен от кесия домашни коледни бисквитки, най-смотаният детектив тръгва по следите им и... попада в Долната земя. Там се забърква в смешни и страховити приключения със странни долноземски създания."Вървях по една от централните улици на града и дъвчех последната курабийка (наистина бяха домашни). От време на време пусках трошички в джоба - за мишката. По витрините на книжарниците нямаше нито една детска книжка, а кукленият театър беше затворен. Както се бях зазяпал, настъпих нещо. Погледнах обувката си. Беше омазана с прясна следа ... |
|
|
Второ издание. ... Важните уроци, които не се учат в училище. Приятел, който ни хваща за ръка и ни води по пътя на родителството, разкривайки ни най-хубавата му страна. Учейки ни да се отърсим от страхове и предразсъдъци, да се отървем от остарели догми и клишета и да се вслушаме в собственото си сърце."Скъпи приятели, Какво искате за своите деца? По кой път искате да ги насочите? На победителите или на жертвите? Защото в нашия свят има основно два типа хора - тези, които виждат предимно възможности, и тези, които виждат предимно препятствия. Какво различава победителя от жертвата? Начинът на мислене. Хората с ... |
|
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... "Напълно инкрустирана в мен, повече отколкото би постигнала просто с една приятна външност, ти си гравирана във въображението ми, в бъдещето ми, в спомените ми." Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг - той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие капан? Изобщо - какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
|
"Роузи Казват, че животът е красива лъжа. Прави са. Никой не ме е карал да се чувствам по-жива от мъжа, който ми припомня, че времето ми изтича. Той е забраненият плод. Бившият на сестра ми. Но трябва да знаете нещо, преди да ме осъдите! Аз го видях първа. Аз го пожелах първа. Аз го заобичах първа! Единайсет години по-късно той се върна в живота ми, за да ме тормози и измъчва. Да иска от мен това, което вече всяка му е дала с лекота. Но не е познал. За да ме има, трябва да се откаже от всичко. Ракъс Казват, че най-ярките звезди угасвали бързо. Прави са. Тя запали огън в мен - в свят, в който всички са безлични, ... |
|
|
Къщата с черешите не е измислена. Тя съществува. Истинска е и съдбата на семейството на собственика ѝ Константин Петков. Човек богат и добър - две трудно съчетаеми качества. И ако парите го тласкат напред, то добрината му го погубва. В обърканите следдеветосептемврийски времена новата власт се хвърля да отмъщава незнайно за какво на предприемчиви българи, като ги разстрелва и изселва. Сред тях е и Константин. Впоследствие синът му Владимир е изправен пред избора - мъст или човечност."Книгата с красивото заглавие Къщата с черешите ще привлече вниманието на ценителите на изисканата художествена проза. Те няма да ... |
|
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
|
|
Книга за име, изписано с рибешка опашка върху морето. За детство, сънища, стихове и истории по пътя до там. "И на лозе непрекъснато се катерех. Тайно, разбира се. Дори, от клоните на тамошния орех, слизах на покрива на къщата. Най-обичах един огромен вековен дъб в средата на ливадата досами лозето. И бърках по хралупите, но никога нищо не намерих. Така си прекарвах дните; не напразно след време любима книга ми стана "Баронът по дърветата" на Итало Калвино ." Огняна Иванова ... |
|
|
Всяка моя мисъл е пропита от кръв и мечти за отмъщение. Някога бях обикновен човек, мечтаещ за научна кариера. После бях превърната в Претендентката на Преобразените Диана Бедровска. А сега... съм отново трансформирана в нещо, което не разбирам, но от което се страхуват всички - някогашните ми приятели и бивши врагове. Някога гледката на кръв ме притесняваше. Сега жадувам за миризмата ѝ. Убийството се оказа талант, оставен в наследство от истинските ми родители. Някога предателството ме ужасяваше. Сега правя сделки всеки ден със съвестта си и допълвам списъка с жертвите без да ми мигне окото. Вампири, Вторични, ... |
