Книга 58 от поредицата "Златни детски книги" ... "Всичко в него молеше за прошка. хубавите му очи, жълти като кехлибар, както че казвах: "Защо ме гониш и хапеш? какво съм ти сторило?""Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи. Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата малка глава, се изправяха от време на време да слушат крясъците на сойките долу в дъбовата гора. То стоеше там от обяд, когато слънцето огряваше цялото сечище — ту лягаше, ту ставаше, изплезваше езичето си и ... |
|
Книга 59 от поредицата "Златни детски книги" ... Просперо леко докоснал дъщеря си с магическа пръчка и тя заспала дълбоко, тъй като духът Ариел точно тогава се появил пред господаря си да даде отчет за бурята... - Е, мой храбър дух - казал Просперо на Ариел, - как изпълни задачата си? Ариел описал живо бурята и всички страхове на мореплавателите, как кралският син Фердинанд пръв скочил в морето, как баща му си помислил, че вижда любимият му син да се изгубва, погълнат от вълните! Уилям Шекспир е роден в Стратфорд на Ейвън, Англия, на 23 април 1564 г. Така наречения Шекспиров "канон" съдържа 38 пиеси, ... |
|
Книга от поредицата "Златни детски книги". ... "– Мнозина не вярват, че има набожни негри, но аз вярвам – каза Хейли и за да подчертае своята искреност, сложи ръка на гърдите си. – В последната група, която отведох в Орлеан тази година, имаше един негър. Да бяхте го чули как пее молитви – като в църква. И какъв тих и кротък!... Доста спечелих от него. Купих го на безценица от човек, който бе принуден да разпродава. Чистата ми печалба беше шестстотин долара." Из книгата Хариет Бичър Стоу (1811 - 1896) е американска писателка, известна с романа си против робството на цветнокожите - "Чичо ... |
|
Книга от поредицата "Златни детски книги". ... Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго. (Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора ѝ викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг - мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета. Много разбираха от лай - например лаят, означаващ "Навън, моля!", "Вътре, моля!", "Побързайте с обяда ми!" и "Какво ще кажете за една разходчица?". А когато не разбираха, често се досещаха - ако ги погледнеш ... |
|
Книга петдесет от поредицата "Златни детски книги" ... Нас ни наричаха „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо, Митко. Единствената алюзия, за която се сещам, са „Децата на Лейтенант Шмит”. Ние в никакъв случай не сме като тях, но бащите ни със сигурност са като техните бащи Илф и Петров. Мориц и Марко обаче сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Братя, вероятно вземат от Братя Грим. „Животът е смешен и затова си заслужава да се живее.” Братя Мормареви ... |
|
Книга седма от поредицата "Златни детски книги" ... Мери Ленъкс остава сираче и е изпратена в мрачния замък на имението Мисълтуейт. Тук тя среща своя болнав братовчед Колин. Двете деца имат всичко, но въпреки това са капризни, самотни и нещастни. Единственото нещо, което събужда интереса им е заключената Тайна градина. С помощта на едно селско момче, здраво и весело, те откриват и скритите в нея чудеса и красотата на природата. ... |
|
Книга четиридесет от поредицата "Златни детски книги". ... Подобно на самия Чарлз Дикенс, главният герой - Оливър Туист, израства в нищета. Той не познава родителите си, принуден е да отрасне в приют за сираци, а гладът и побоите са негови неразделни спътници. Въпреки многобройните несгоди, Оливър Туист успява да съхрани доброто си сърце. Когато успява да избяга в Лондон малкото момче попада в компанията на джепчии и крадци, водени от хитрия Фейгин. След много премеждия Оливър узнава тайната на своя произход и намира истински приятели. ... |
|
Книга десета от поредицата "Златни детски книги" ... „Човешкият дух е по-лек и подвижен и от водата, може да приеме всякакви форми и постепенно, постепенно прониква и в най-плътните материи. Лек и фин е като въздуха и подобно на него колкото по-високо се издига, толкова по-лек и чист става. Затова у всеки човек съществува стремеж да се издигне над обикновените неща и да се движи по-леко и по-свободно в по-високи равнища, пък и било то чрез мечтите си. Вие сам, млади приятелю, казахте: „Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези хора.” И оттам иде очарованието, което те са имали за вас... ... |
|
Книга шеста от поредицата "Златни детски книги" ... Устни разкази и писмени документи, стари книги и хроники - това са изворите, от които братя Грим черпят живата вода на народното разказваческо изкуство. Помагат им много приятели и съмишленици - от всички краища на страната пристигат вълшебни истории за безстрашни юнаци, красиви принцеси и добри джуджета, забавни случки с разбойници и животни, поучителни разкази за мързеливци и глупаци. Една голяма част от приказките във втория том на “Kinder- und Hausmarchen” братята научават от своята най-добра разказвачка и помощница - Доротея Фиман, съпруга на земеделец от ... |
|
Книга четвърта от поредицата "Златни детски книги" ... Малко момче на име Маугли, попада сред джунглата, където е отгледано от вълча глутница. Там то среща още мечката Балуму, която му преподава Закона на джунглата и Черната пантера Багира, която пък го учи на лов. С тяхна помощ Маугли побеждава враговете си, най-страшен от които е Куция тигър Шир Хан. ... |
|
Книга 67 от поредицата "Златни детски книги" ... Романът "Малката принцеса" излиза през 1905 г. Той е съставен от две предишни произведения на писателката. Малката Сара Крю е необикновено интелигентно и задълбочено дете, което е възпитано от любящ и разбиращ баща. Надарена е с благ характер и развито въображение. Малката Сара обича книгите и чете с увлечение. Запомня бързо, а прочетеното я вълнува дълго. Сара обича да разказва измислени от нея истории, да се вживява и да играе роли. Но съдбата ѝ се променя. Обичаното дете, което не изпитва никакви лишения, е принудено да се труди, да понася студ, ... |
|
Книга 61 от поредица "Златни детски книги" ... Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра. Един ден, когато беше на две години, както си играеше в градината, тя откъсна едно цвете и изтича да го занесе на майка си. Сигурно е изглеждала много сладка, защото мисис Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика: – Ах, защо не може да останеш такава завинаги! Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото. ... |