Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
|
Японско юпи нагазва в хаоса, след като попада на снимка, изобразяваща уникална кръстоска на овца. Повествованието ловко лавира между криминалния роман, баснята, реализма и модерния абсурдизъм, за да ни въвлече това озадачаващо преследване на донякъде мистичната овца. Лаконичният стил може би ще ни напомни за романите на Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет с примеси от абсурдността на един Джон Ървинг, но във всички случаи читателят е хипнотизиран от играта на котка и мишка, в която Мураками размива границите между реално и въображаемо и рисува портрета на съвременна Япония, разкъсвана между западната модерност и силата ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на "Вино от глухарчета" ... През лято, което не иска да свърши, в измамната топлина на ранния октомври в Грийн Таун, Илинойс, започва гражданска война. Прастарият сблъсък - младите срещу старите, борба кой да владее часовника, чието тиктакане тласка напред живота им. Първият изстрел от пистолет с капси, отекнал из града, е смъртоносно точен и поваля на място един стар човек. Това подтиква градския първенец и деспот на училищното настоятелство Калвин С. Куотърмейн да призове своите побелели съратници и да обяви безпощадна война срещу убиеца - тринадесетгодишния Дъглас Споулдинг и ... |
|
|
В този роман, макар че е с цветни илюстрации, царства мъглата. Сред мъгла се събужда Ямбо след инцидента, при който е загубил паметта си. Не паметта, която невролозите наричат семантична (Ямбо помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира всичките стихотворения, които е чел през живота си), а автобиографичната си памет: не помни името си, не познава жена си и дъщерите си, не помни нищо за родителите си и за детството си. Като му помага в бавното му връщане към себе си, жена му го убеждава да отиде в селската къща, където са запазени книгите и вестниците, които е чел като дете, ученическите му тетрадки и грамофонните плочи, ... |
|
|
По време на морска битка млад венецианец е пленен от турците и продаден на истанбулския пазар за роби. Венецианецът попада в дома на турски учен, изгарящ от желание да опознае развитието на науката в Западния свят. Двамата мъже си приличат външно като две капки вода - а с времето и духовната връзка между тях става все по-силна, скрепена от споделени тайни и грехове, мечти, съмнения и надежди. Отношенията между господар и роб стават все по-сложни, двамата се озовават в близкото обкръжение на султана и получават поръчение да изобретят невиждано оръжие, с което да бъдат победени неверниците. Венецианецът и турчинът, ... |
|
|
Е.Е. е една от по-ранните книги на Олга Токарчук. Оставяйки вярна на психологическата си школа, Олга черпи от дисертацията на Юнг и разглежда връзката между тялото и душата. Очаквайте скоро и българската корица на изданието. ... |
|
|
История за сестри, разделени от стотици години, но свързани по повече начини, отколкото могат да си представят. 2019 г. Луси се събужда посред нощ в стаята на бившия си любовник - с ръце, впити в гърлото му. Ужасена, тя бяга към дома на сестра си на брега на Нов Южен Уелс с надеждата, че Джес ще ѝ помогне да разбере ярките сънища, предшествали нападението. Но сестра ѝ е изчезнала. Докато Луси чака завръщането ѝ, започва да разкрива странни слухове за градчето на Джес - истории за множество изчезнали мъже през десетилетията. За бебе, изоставено в оголена от приливите морска пещера. За шепоти на женски ... |
|
|
"Колумбиецът, обичливо наричан от приятели (и не само от тях) Габо, доби световна прослава като върховен изявител на магическия реализъм. Ала не всичко, създадено от него, притежава белезите на чудното обновителство. Мнозина съгрешаващи с перото, преди да стигнат до разказа, повестта, романа, тръгват от журналистиката, гдето набират опит. Веднъж сторили го, сиреч придобили умение да боравят повече или по-малко сръчно в словесността, мнозина от мнозината мечтаят да напуснат списание, вестник, че да се отдадат изцяло на писателско трудене. По времето, когато започваше Маркес, не само нямаше помен, но и намек за онова, ... |
